Определение № 9568 от 10.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10058/2025 г.

Производството следва да е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 200, ал. 2 АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Л. Ф. А. гражданин на Ирак, чрез процесуален представител адвокат И. Вачев, срещу определение № 24697/17.07.2025 г. постановено по адм. дело № 3285/2025 г. на Административен съд – София град. С него е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против заповед рег. № 513з -1803 от 20.02.2025 г. на началника на отдел „Миграция“ при СДВР. Изложени са възражения за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила. Искането е за отмяна на атакуваното опре Ответникът – началник на отдел "Миграция" - СДВР, не ангажира становище по спора. Частната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, съгласно указания от съда срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Л. Ф. А. срещу заповед рег. № 513з -1803 от 20.02.2025 г. на началника на отдел „Миграция“ при СДВР, с която е прекратено производството по заявление рег.№ 100091/09.01.2025 г. за предоставяне право на продължително пребиваване на чужденеца в Република България, поради неизпълнени указания. С обжалваното определение съдът подробно е разгледал и обсъдил посочените от страна на жалбоподателя възражения и мотивирано е отхърлил като неоснователна жалбата. Определението е правилно В чл. 14 ППЗЧРБ изрично е описан редът и необходимите документи, които се представят за получаване право на продължително пребиваване на чужденец в Република България. Точка 6 от същата разпоредба изисква част от задължително представените документи да бъде свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявлението. В случая държавата на произход е Ирак и лицето е следвало да представи свидетелство за съдимост издадено от съответните органи на тази държава в предоставения от органа срок. Нормата на чл.14, ал.2 ППЗЧРБ предвижда, че заявлението по ал. 1 се подава не по-късно от 14 дни преди изтичане на разрешения срок на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. Заявлението се разглежда и решава в срок до 14 дни. При правна и фактическа сложност и необходимост от представяне на допълнителни документи този срок може да бъде удължен с един месец, за което чужденецът се уведомява писмено, като му се указва, че необходимите документи и информация следва да бъдат представени в 14-дневен срок. В случай че допълнителните документи и информация не бъдат представени в указания срок, производството се прекратява и заявлението не подлежи на повторно преразглеждане. Видно от приложената преписка, с писмо рег. № 513000-4329/20.01.2025 г. на началник отдел „Миграция“ при СДВР, срокът за разглеждане на заявлението е удължен с 1 месец и на жалбоподателя е указано в 14 – дневен срок да представи свидетелство за съдимост от държавата, чийто гражданин е и от държавата на обичайното му пребиваване, преведено и легализирано. Независимо от удължаване на срока, исканото свидетелство за съдимост от Ирак не е било представено. Предвид посоченото, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че производството е било законосъобразно прекратено с акт, издаден от надлежен орган – началник отдел „Миграция“ при СДВР, който е упълномощено лице от директора на СДВР. Посочени са обстоятелствата, които съответстват на правната норма – чл.14, ал.2 ППЗЧРБ. До издаването на акта 20.02.2025 г. указанията, които са конкретни, не са изпълнени. Изложените в жалбата твърдения за нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи не са относими към настоящия спор, а са доводи по същество, които не следва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция. Ето защо обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение