Определение № 49 от 07.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 186/2018 г.

Подадена е молба вх.№39960/ 24.10..2017 от пълномощника на ХК-Ч.-БС ЕАД –гр. Б. за отмяна по реда на чл.303 и следващите ГПК на влязло в сила решение от 08.03.2016 г. по гр.д. № 4186/15 на БРС, потвърдено с решение от 13.07.2016 г. по в.гр.д. № 906/16 на Бургаски окръжен съд, с което е установено вземане на [фирма]-Б. срещу молителя в размер на 6 773,76 лева –неплатени суми като цена на ползвани ВиК услуги за периода: 21.08.2014 г. до 30.09.2014 г.. Молителят е описал обстоятелствата, които според него попадат във фактическия състав на чл.303 т.1 ГПК- налице е ново писмено доказателство от значение за изхода по спора, което не е могло да бъде известно при решаването на спора и страната не е могла да се снабди с него своевременно Ответната страна изпраща отговор на молбата в законния срок, в който поддържа становище за нейната недопустимост, съответно неоснователност. Настоящата молба е подадена срещу съдебен акт, който е окончателен. С оглед преценка за спазването на срока по чл.305 ал.1, във връзка с чл.303 т.1 ГПК, то същият е спазен, доколкото соченото, като ново доказателство, свидетелство за проверка на водомер е издадено на 05.10.2017 г., а молбата за отмяна е подадена на 24.10.2017 г.. С оглед изложеното и на основание чл.307 ал.1 ГПК ,съдът