Определение № 3809 от 30.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4969/2023 г.

Производството е по чл. 255- 257 ГПК и е образувано по две молби с идентично съдържание подадени, чрез Апелативен съд- София до Върховен късационен съд с вх. № 25028/07.11.2023 г. и до Върховен касационен съд с вх. № 504356/07.11.2023 г., от Г. М. Г., чрез адвокат С. М. Ч. от АК Стара Загора, за определяне на срок при бавност. Молителят е поискал от ВКС да определи срок за Апелативен съд- София да образува съответното производство и да се произнесе по подадената от него частна жалба срещу Определение № 821 от 20.01.2023 г., постановено по гр. д. № 10558/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е било прекратено производството по делото и делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд Стара Загора. Твърди, че срещу постановения от СГС съдебен акт е подал частна жалба на 14.02.2023 г. На 30.05.2023 г. СГС оставил подадената частна жалба без движение, като дал съответни указания. Същите били изпълнени на 13.06.2023 г. и делото било изпратено на Апелативен съд- София на 15.06.2023 г. Сочи, че до момента няма произнасяне по подадената частна жалба, а при справка в ЕПЕП, установил, че липсва отразяване, че по подадената частна жалба и изпратеното от СГС до САС гр. д. 10558/2022г. да има образувано производство пред САС. С разпореждане №1661/21.11.2023 г на Председателя на ІІІ г.о е образувано настоящето производство, по реда на 255 ГПК, за разглеждане на двете постъпили молби за определяне на срок при бавност. Видно от приложеното възз.ч.гр.д.№ 1687/2023 г. на Апелативен съд- София, производството по подадената от Г. М. Г. частна жалба срещу Определение № 821/20.01.2023 г. по гр. д. № 10558/2022 г. на Софийски градски съд, е било образувано веднага при постъпване на частната жалба на 16.06.2023 г., като към момента е приключило с постановяване от състав на съда на определение № 2818 от 10.11.2023 г. с което е потвърдено обжалваното определение. Целта на производството по чл. 255 ГПК е да обезпечи служебното движение на делото и да се постигне бързина на дължимите от съда процесуални действия. Действията, конкретно визирани в молбите за определяне на срок при бавност са вече извършени: дело по частната жалба е било образувано, а актът е наличен по делото. Съдът е изпълнил искането за произнасяне по частната жалба. Процедурата по чл. 256, ал.1 и 2 ГПК не е изпълнена, но с оглед процесуална икономия настоящото производство не следва да се прекратява като преждевременно образувано. Евентуалното поддържане на настоящата молба за бавност ще е лишено от интерес. Не са налице предпоставките на чл. 257 ГПК да се отстрани допусната бавност в движение на производството по делото, чрез определянето на срок за извършване на определено процесуално действие, предмет на постъпилите молби по чл. 255 ГПК, поради което същите следва да се оставят без уважение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение