Определение № 5111 от 07.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3898/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 8357/08.05.2025 г., подадена от П. Ц. П., чрез процесуален представител адв. Д. Р., против определение № 1683 от 03.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 1055/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г. о., с което е оставена без разглеждане частна жалба на П. Ц. П. против определение № 698 от 26.11.2024 г. по ч. гр. д. № 537/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна, като процесуално недопустима и касационното производство е прекратено. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на определението, иска „обезсилването му“ и изпращане на делото на Районен съд - Варна за произнасяне по искането за допълване на протоколни определения от 27.06.2023 г. за прекратяване на производството по гр. д. № 14082/2022 г., което се съдържа в частна жалба вх. № 7789/30.01.2024 г. Насрещната страна Л. И. Н. не е подала писмен отговор и не изразява становище по жалбата. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното в настоящото производство определение на ВКС е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима частна жалба на П. Ц. П. против определение № 698 от 26.11.2024 г. по ч. гр. д. № 537/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С последното Апелативен съд - Варна се произнесъл по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, като е потвърдил обжалваното определение № 1833 от 10.05.2024 г., постановено по в. гр. д. № 744/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна в частта му, с която е върната, като просрочена частната жалба на П. Ц. П. с вх. № 7786/30.01.2024 г. срещу определение № 15089 от 20.12.2023 г. по гр. д. № 14082/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, постановено по реда на чл. 248 ГПК, за изменение на решението в частта за разноските и е прекратено производството по в. гр. д. № 744/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна в тази част. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Правилно в обжалваното определение е прието, че определението на апелативния съд не подлежи на обжалване. С Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване. Посочено е, че разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. При старата редакция на разпоредбата определението на Върховния касационен съд, постановено по частна жалба срещу преграждащото определение на окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция, е окончателно. Следователно такова следва да е и определението на апелативния съд след изменението на разпоредбата с ДВ бр. 50/2015 г., при спазване на утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове. С обжалваното Апелативен съд - Варна се е произнесъл в упражнение на компетентността му по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК /в ред. ДВ бр. 50/2015 г./, а именно по основателността на частна жалба против определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото по отношение на търсената защита, поставено от окръжен съд, действащ като въззивна инстанция. Несъстоятелни са твърденията на жалбоподателя, че разноските по брачните дела се уреждат по специалната разпоредба на чл. 329 ГПК и разпоредбите на чл. 248 ГПК и чл. 250 ГПК за допълване на акта за разноските пред първата инстанция и като правов ред изключват производството по пред Апелативен съд - Варна, както и, че така е прието в определение № 320 от 20.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2176/2022 г. на ВКС, IV г. о., което според настоящия състав се отнася до съвсем различна хипотеза. В случая Апелативен съд - Варна не се е произнесъл относно съдебноделоводните разноски, дължими за първа инстанция с оглед решението по материалноправния спор, а по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, който не е изключен съобразно изложеното в задължителната практика по-горе. Предвид изложеното, обжалваното определение, с което частната жалба на П. Ц. П. е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение