Определение № 2911 от 02.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 355/2023 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. По делото е постъпила молба от касатора Гаранционен фонд, чрез юрк. Й. Ш., с искане за освобождаване на сумата от 20000 лева, депозирана по сметката за обезпеченията на ВКС и представляваща обезпечение за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 1150 от 18 август 2022 г., постановено по в.гр.д. № 4182/2020 г. по описа на Апелативен съд София. С молбата се представят банково бордеро от 16.04.2024 г., удостоверяващо, че по сметката на частен съдебен изпълнител М. К. от касатора е извършено плащане по гр.д. № 11868/2017 г. и изп.д. № 20227880401019 по описа на същия съдебен изпълнител в размер на 38857,67 лева. От името на ответника в касационното производство Р. В. К. е подадено заявление от адв. Я. Д., с посочване, че потвърждават молителят да е заплатил задълженията си по изпълнителното дело, поради което не възразяват да бъде възстановена внесената по сметката на ВКС гаранция за спиране на изпълнението на въззивното решение. След многократни опити на съда да се снабди с пълномощно на името на адв. Д. с оглед ограничаване на правомощията му само до подаване на отговор на касационната жалба, на К. на 18.02.2026 г. е връчено лично съобщение, съдържащо както искането за изразяване на становище по искането, така и указанието да представи изрично пълномощно на адв. Д.. Становище лично от ответника в касационното производство не е постъпило, както и не е представено пълномощно за адв. Д.. Делото пред ВКС е образувано по касационната жалба на Гаранционен фонд със седалище в [населено място], представляван от М. К. и С. С., чрез юрк. Й. Ш., против решение № 1150 от 18 август 2022 г., постановено по в.гр.д. № 4182/2020 г. по описа на Апелативен съд София, с което като краен резултат касаторът е осъден на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, да заплати на К. 20000 лева обезщетение за неимуществени вреди за травматични увреждания в резултат на пътнотранспортно произшествие на 25.08.2016 г., ведно със законната лихва от 15.06.2017 г. С определение № 575 от 1 ноември 2022 г., постановено по ч.т.д. № 2451/2022 г. по описа на І т.о., ВКС, е спряно изпълнението на въззивно решение № 1150 в частта му, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на Р. К. 20000 лева обезщетение за неимуществени вреди, като е констатирано, че с платежно нареждане от 26.10.2022 г. по сметката за обезпеченията на ВКС е постъпила сума от 20000 лева. С определение № 2430 от 9 август 2023 г. по настоящото дело обжалваното решение не се допусна до касационното обжалване. Определението не подлежи на обжалване. От счетоводството на ВКС е удостоверено, че посочената сума се намира по специалната сметка за обезпеченията на ВКС (л. 7 от ч.т.д. № 2451/2022 г. по описа на І т.о., ВКС). При тези данни молбата за освобождаване на обезпечението и превеждане на същото по сметката на Гаранционен фонд следва да се уважи – касационното обжалване не е допуснато, има данни вземането да е надлежно изплатено, искането е сторено в срока по чл. 82 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,