Определение № 50236 от 14.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2995/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по подадена от А. Б. М. частна жалба против определение № 94 от 08. 06. 2022 г. по гр. д. № 3134/2022 г. на ВКС, 2 г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от същата молба за отмяна на постановление за възлагане на недвижим имот от 01. 12. 2017 г. по изп.д. № 20158490400711 по описа на ЧСИ А. П., рег. № 849 в КЧСИ, с което на основание чл. 496, ал. 1 ГПК е възложено на В. А. В. правото на собственост върху 1/2 идеална част от апартамент № 21, находящ се в жилищна сграда в [населено място], [улица], на пети етаж, със застроена площ 183, 41 кв.м., и е прекратено производството по гр. д. № 3134/2021 г. на ВКС, 2 г.о. С писмен отговор, подаден от ответницата по частната жалба М. С. Ж., чрез адв. И. В.-П., се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. Изводите на съдебния състав за недопустимост на молбата за отмяна са правилни, тъй като са съобразени с чл. 303, ал 1 ГПК, с указанията по прилагането й, дадени с ТР № 6 от 20. 05. 2022 г. по т.д. № 6/2020 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че влезлите в сила постановления за възлагане на недвижими имоти по чл. 496, ал. 1 ГПК не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, и с разпоредбата на чл. 130, ал. 2 МСВ, според която тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. В настоящото производство по чл. 274, ал. 2 ГПК е недопустимо разглеждането на оплаквания за незаконосъобразност на постановлението за възлагане на недвижим имот от 01. 12. 2017 г. по изп.д. № 20158490400711 по описа на ЧСИ А. П., рег. № 849 в КЧСИ, и за допуснати закононарушения при провеждане на принудителното изпълнение, за част от които се твърди, че съставляват и престъпления по НК. Искането на частната жалбоподателка настоящият състав, при преценка основателността на частната жалба, да не се съобразява с цитираното тълкувателно решение, представляващо задължителна съдебна практика, противоречи на чл. 130, ал. 2 ЗСВ и се явява неоснователно. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,