Определение № 12130 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10758/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на председателя на Управителния съвет на Етажната собственост при бл. [номер], [жк], гр. София – Т. Б. И., подадена чрез упълномощения адвокат Стоянов, против определение № 16734 от 13.09.2024 г., постановено по адм. дело № 8345/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ по заявление вх. № ОА23-8251/01.07.2024 г. на областен управител на Област София. В частната жалба се твърди незаконност на определението на съда, като се посочва, че същото представлява отказ от правосъдие. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на съда, който да разгледа спора по същество. Ответникът – областният управител на област София, в писмен отговор на частната жалба, взема становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че административното производство е било образувано по повод подадено от председателя на Управителния съвет на Етажната собственост при бл. [номер], [жк], гр. София – Т. Б. И., искане вх. № ОА23-8251/01.07.2024 г. за деактуване на имота по АДС № 05438/25.08.2005 г. Анализирал е приложимите разпоредби на Закона за държавната собственост (ЗДС) и Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС) и е мотивирал извод, че оспореният мълчалив отказ да се деактува държавен имот не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като с него не се засягат права или законни интереси на заинтересовани лица и правни субекти, както и собствеността на държавата върху недвижими имоти, предмет на такива актове, не възниква и не се погасява от тях. В тази връзка АССГ е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК – няма издаден административен акт по дефиницията на чл.21, ал.1 АПК, който да подлежи на оспорване и е постановил оспорения правен резултат. Определението е правилно. Записването и отписването в актовите книги за държавна собственост са технически, вътрешнослужебни дейности по регистрацията, отчета и управлението на съответните държавни имоти. Поради това правилно е прието от първоинстанционния съд, че актуването, респективно деактуването на недвижими имоти от актовите книги за държавна собственост няма конститутивен характер и от него не възникват права и задължения, нито се засягат права и законни интереси, тъй като записването или отписването на имоти от актовите книги не създава, нито прекратява право на собственост върху тези имоти. В този смисъл при непроизнасянето на сезирания административен орган не е формиран годен за обжалване мълчалив отказ. Отписването на недвижимите имоти от актовите книги за държавна собственост, като вътрешнослужебен акт, поражда права и задължения единствено за подчинените органи по актуването на държавната собственост, но не и за граждани, организации или други административни органи. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ППЗДС обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Затова всеки който счита, че негов личен имот неправилно е бил вписан като държавен или неправилно му е било отказано отписването като такъв, може да защити правото си на собственост по общия исков ред. При възникнал спор по въпроса, с оглед неговия предмет, касаещ материалното право на собственост върху недвижимия имот, той не може да бъде решен по административен ред. Задължително е произнасянето на гражданския съд, сезиран от лицето, което има правен интерес и необходимост от съдебното признаване и защита на спорното субективно материално право. Предвид изложените съображения, при наличието на спор за материално право чл. 79, ал. 3 от ЗДС и чл. 113 от ППЗДС, изключват решаването му по реда на съдебноадминистративното обжалване на акта на областния управител и изискват разрешаването му по общия исков ред. Липсва отказ от правосъдие, каквото твърдение са излага с частната жалба. Правилно административният съд е приел, че мълчаливият отказ на областния управител за деактуване на имот не подлежи на обжалване. Предвид описаното настоящият състав приема, че оспореното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,