Определение № 9696 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9015/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Д & Д Молтици“ ЕООД с ЕИК 206387417 и със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх. [№], ет. [], чрез процесуалния му представител адв. Н. Тагарова, срещу Определение № 1515 от 28.05.2026 г., постановено по адм. дело № 160 по описа на Административния съд – Русе за 2026 г., с което е оставена без разглеждане исковата молба на дружеството срещу Агенция по вписванията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразен Отказ, рег. № 20251110151533-2 от 17.11.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията по заявление за вписване на обстоятелства по партидата на дружеството в Търговския регистър към Агенция по вписванията и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател се оплаква, че определението, предмет на контрол е неправилно. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от него против Агенция по вписванията иск за обезщетяване на имуществени вреди. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът – Агенция по вписпванията, със седалище и адрес на управлeние в София, на ул. „Елисавета Багряна“ № 20, не изразява становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение преценява частната жалба като процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от надлежна по смисъла на чл. 210, ал. 1, във вр. с чл. 236 АПК страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 160/2026 г. по описа на Административния съд – Русе е образувано по искова молба, вх. № 898 от 25.02.2026 г. (л. 3 от първоинстанционното дело), на „Д & Д Молтици“ ЕООД против Агенция по вписванията за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 1262, 10 лв., изразяващи се в адвокатски хонорар за правна защита и съдействие, държавна такса и банкова такса за превода на държавната такса, заплатени в производството по оспорване по съдебен ред на Отказ, рег. № 20251110151533-2/17.11.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията по заявление на дружеството за вписване на обстоятелства по неговата партида в Търговския регистър към Агенция по вписванията, отменен като незаконосъобразен с Решение № 175/16.12.2025 г. по търг. дело № 207/2025 г. по описа на Окръжния съд – Русе (л. 5-7, пак там). За да формира извод за недопустимост на предявения иск, съдът е приел от правна страна, че за присъждане на направените разноски в производството по чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) е приложим редът по чл. 25, ал. 6 от с.з., което, на основание чл. 8, ал. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), изключва за тях приложението на ЗОДОВ. Определението е правилно. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че ЗТРРЮЛНЦ предвижда ред за присъждане на разноски в съдебното производство по обжалване на отказ за вписване в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на свързаните с търговци и юридически лица с нестопанска цел обстоятелства. Този ред е уреден в нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, предвиждаща, че по дела, образувани пред окръжните съдилища, по жалби против откази по чл. 24 от с.з. (какъвто е настоящият случай), тези съдилища присъждат разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс. Отговорността за разноските може да се осъществи само във висящия съдебен процес и при своевременно отправено искане, като в случая, видно от данните по делото, този процесуален ред е изчерпан. Наличието на процесуален ред, по който може да се реализира правото на възстановяване на платени суми, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение и дължима се държавна такса в производството по обжалване, определен в чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, изключва възможността за претендирането им в исково производство по чл. 203, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и обосновава недопустимост на предявения от „Д & Д Молтици“ ЕООД иск. Обжалваното определение следва да се потвърди. Предвид изхода на спора, разноски на частния жалбоподател не се дължат, а ответното юридическо лице не е претендирало такива. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия