Определение № 13585 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11415/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 157, ал. 4 ДОПК. Образувано е по частна жалба на И. К. К., гр. София, подадена чрез процесуалния й представител адв. Жеков, против Определение № 19628 от 11.10.2024 г., постановено по адм. дело № 7295/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлено като неоснователно искането на И. К. за спиране на предварителното изпълнението на Ревизионен акт /РА/ № Р-22002223005159-091-001 от 13.03.2024 г. на органи по при ходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение № 733 от 29.05.2024 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София. Изложено е в частната жалба, че атакуваното определение е неправилно, като от изложеното се налага изводът за поддържани касационни основания по чл. 209, т. 3 във вр. с чл. 236 от АПК - необосновано и при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се сочи, че неправилна е преценката на съда, че към искането не са ангажирани доказателства за това, че стойността на предложеното като обезпечение недвижими имущество покрива изцяло сбора от главницата и лихвите на установените с РА публични държавни вземания, при съобразяване частичната отмяна на РА с Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София. Ангажира доказателства за този размер. Отделно настоява и че неправилна е преценката на състава на АССГ и относно стойността на предложеното като обезпечение недвижимо имущество, като счита че за меродавна следва да бъде приета пазарната цена, посочена в приложената по делото пазарна оценка на недвижимия имот. Иска отмяна на обжалваното определение и спиране изпълнението на РА. Ответникът по частната жалба Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София не взема становище в дадения му за това срок. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без уважение искането на жалбоподателя за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на РА № Р-22002223005159-091-001 от 13.03.2024 г. на органи по при ходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта му потвърдена с Решение № 733 от 29.05.2024 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София, на основание чл. 157, ал. 3 ДОПК административният съд е приел, че по делото липсват доказателства за наложени обезпечителни мерки от публичен изпълнител, а стойността на предложеното за обезпечение имущество на длъжника не покрива размера на обжалваната по съдебен ред и непогасена част от определeните с него публични задължения, поради което не са изпълнени предпоставките на чл. 157 ал. 3 и ал. 4 от ДОПК. Обжалваното определение е правилно. С чл. 157 от ДОПК са установени условията и редът за спиране изпълнението на РА в хода на съдебното производство. Нормата на чл. 157, ал. 2 ДОПК предвижда, че административният съд по искане на жалбоподателя, може да спре предварителното изпълнение на РА в обжалваната част, като към искането следва да се приложат доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Преценката за наличие на предпоставките за спиране се извършва по реда на чл. 153, ал. 3 - 5 ДОПК. В конкретния случай, не е спорно, че не сме изправени пред хипотезата на чл. 153, ал. 4 от ДОПК, както и че не е наложено обезпечение от органите по приходите (данните по делото са за наложени предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, без доказателства за продължаването им). В конкретния случай се предлага налагането на обезпечителна мярка „възбрана“ върху собствен на К. недвижим имот. Правилно съдът е извършил преценка относно обстоятелството дали стойността на имуществото покрива задълженията по ревизионния акт. Предложеното обезпечение следва да покрива общо всички задълженията - главница и лихви, към датата на подаване на искането. Първоинстанционният съд правилно е приел, че тази нормативно установена предпоставка не е изпълнена при събраните по делото доказателства. Несъстоятелното е релевираното в частната жалба оплакване, че съдът не е взел предвид определената от независим оценител пазарна цена на процесния недвижим имот чрез възложената експертиза, която е в общ размер на 539 947 лева. В разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК изрично е посочено, че точки 1, 2 и 3 следва да се прилагат последователно, т. е при липса на балансова стойност: по данъчната оценка, определена съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за недвижими имот, по застрахователната стойност, вписана в застрахователния договор на активи, по придобивната стойност на вещите. Разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК е императивна, а изброяването в т. 1-3 е лимитивно и изчерпателно, поради което не би могло да се обоснове извод, че законодателят е предвидил възможност за налагане на обезпечение по пазарна цена на недвижимия имот. В този смисъл Определение № 8959 от 18.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7019/2024 г., VIII о., Определение № 6726 от 21.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6001/2023 г., I о., Определение № 11819 от 23.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9698/2020 г., I о. и др. Или като е формирал извод за отсъствие на предпоставки за спиране на допуснатото изпълнение на оспорения ревизионен акт, АССГ е постановил правилно и законосъобразно определение, което не страда от пороците, твърдяни в частната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,