Решение № 12320 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6414/2011 г.

Решение № 12320 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6414/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Делото е във фазата на втора касация. С влязло в сила решение № 1521/01.02.2011 г. по адм. д. № 7920/2010 г. състав на ВАС - Първо отделение е отменил решение № 178/04.05.2010 г. по адм. д. № 39 по описа за 2010 г. на АДмС - В. Търново, връщайки делото на този съд. С решение № 140/06.04.2011 г., постановено по адм. д. № 111/2011 г. АДмС - В. Търново е отхвърлил жалбата на Айгюн Алиев Билялов, действащ като ЕТ "Алай - Айгюн Билялов" - гр. Троян срещу РА № 110900275/26.10.2009 г. на ТД на НАП - Ловеч, потвърден с решение № 574/28.12.2009 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. В. Търново. В полза на дирекцията са присъдени разноски в размер на 927,70 лева. Решението е обжалвано от едноличния търговец с касационна жалба, като неправилно по смисъла на чл. 209 АПК - постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че административният съд е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на правния спор, не е обсъдил доводи на страната, не се е съобразил със задължителните указания, дадени от ВАС в неговото отменително решение. Съдът допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, неправилно е обсъдил заключението по ССчЕ. Касаторът е уточнил оплакванията си за отделните данъчни периоди. Моли за отмяна на решението и присъждане направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Д "ОУИ" - гр. В. Търново я е оспорил с писмен отговор, подаден от ю. к. Я. Георгиева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което тя е процесуално допустима. разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ЕТ "Алай - Айгюн Билялов" - гр. Троян срещу РА № 110900275/26.10.2009 г. на ТД на НАП - Ловеч, потвърден с решение № 574/28.10.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - В. Търново. В полза на дирекцията са присъдени разноски в размер на 927,70 лева. С РА за ревизираните периоди е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) както следва: за 2004 г. - в размер на 54,19 лв. и лихва от 32,94 лв.; за 2005 г. - в размер на 4748,94 лв. и лихва от 2325,52 лв.; за 2006 г. - 6505,20 лв. и лихва от 2287,59 лв.; за 2007 г. - данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 6591,70 лв. и лихва от 1 332,99 лева. Определени са и лихви върху невнесени в срок осигурителни вноски в общ размер на 5,77 лева. При извършване на ревизията е констатирано, че жалбоподателят е бил получател по договори за заеми, от които три еднотипни броя са сключени в писмена форма. Той е издател също така на 8 броя записи на заповед, платими при предявяване. С протокол от 16.09.09 г. са приобщени доказателства, събрани при предходна ревизия. В подадените ГДД жалбоподателят е декларирал отрицателен ФР - счетоводна загуба, поради което е прието, че той не е разполагал с парични средства за покриване на собствените нужди като ФЛ, както и за извършване на други разходи. Тези обстоятелства указват на констатация за укрити доходи и за превишаване направените разходи, над декларираните за съответния период приходи. Съдът е преценил РА като законосъобразен, посочил е че данъчната основа не е определена по особените правила на чл. 122 и сл. ДОПК, не са потвърдени твърденията на жалбоподателя за налични спестявания. Съдът е посочил, че приходният орган е съобразил данните за погасяване от жалбоподателя на банков кредит към ТБ "ОББ" АД, разходите които са необходими за живот и издръжка, за заплащане на данъци, осигурителни вноски, за покупки, спестяванията за периодите. Получените средства представляват облагаеми доходи, който трябва да участват при формиране на данъчната основа на лицето. Не са възприети данните от договорите за парични заеми. Изслушано е заключение по ССчЕ, което е имало за задача да изчисли размерите на данъчната основа във връзка с облагането по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ, съобразно различните варианти. Заключението, направено при положение че се признаят получените средства от А. Николов, Ф. Ерсой, М. Йозер и Я. Мехмедов не е кредитирано от съда. Съдът е посочил още, че лихвите са за вноски към фондове на ДОО, за вноски за ДЗПО - УПФ, като те са определени законосъобразно и са дължими на основание чл. 113, ал. 1 КСО. Лихвата от 0,77 лв. за здравни вноски за 2006 г. и 2007 г. е дължима на основание чл. 144, ал. 1 ДПК (отм.) и чл. 175, ал. 1 ДОПК. Обжалваното решение е правилно и съдът го оставя в сила. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Първоинстанционното решение съдържа достатъчно ясни и задълбочени мотиви, в които са обсъдени релевантните доказателства и доводи на страните. Касационната инстанция не установи изопачаване на доказателства в смисъла, описан в жалбата на търговеца. Същевременно доказателствата са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Изрично са анализирани договорите за заем и записите на заповед, като самият жалбоподател признава факта, че те не се ползват в случая с материална доказателствена сила. Вярно е, че писменото оформяне на заема е свързано с обективиране волята на контрагентите по него, но това обстоятелство касае формата за доказване, а не за действителността на договора. Още повече, че Мехмедов е декларирал, че не е предоставял в заем сумата в размер на 1740 лева. Обоснован е първоинстанционният извод, че М. Йозер не е представил доказателства за произхода на паричните средства. Липсва и посочване на дата на връщане на сумата по договора, сключен с А. Николов. Съдът не е допуснал нарушение на чл. 202 ГПК при обсъждане заключението по ССчЕ. Изводите на съда кореспондират с анализа на писмените доказателства. Спазени са и отменителните указания, дадени от предишния касационен състав, тъй като съдът е преценил при новото разглеждане на делото писмените доказателства. Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Разноски: Касационната инстанция не присъжда разноски на Д "ОУИ" - гр. В. Търново тъй като страната не е представлявана и защитавана в това производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение