Решение № 7747 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3161/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуалния представител юриск. М. В. - Николова, против Решение №38825/21.11.2025 г., постановено по адм. дело № 5085/2024 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/. С обжалваното решение е отменен Мълчалив отказ на Изпълнителния директор на НАП да се произнесе по Искане с Вх. №26-Ц-134/07.03.2024 г. за възстановяване на недължимо платена по сметка на НАП държавна такса по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта и преписката е изпратена за ново произнасяне от административния орган в 30 - дневен срок. Излагат се съображения за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяната му е отхвърляне на жалбата срещу процесния мълчалив отказ на Изпълнителния директор на НАП. В съдебно заседание касаторът не се явява лично, представлява се от юриск. Вълчева, която поддържа касационната жалба, няма доказателствени искания и излага съображения по съществото на спора. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - "Ц.Б.С - 2009“ ООД, гр. София, чрез юриск. С. Христозов- процесуален представител, депозира писмен отговор по касационната жалба, в който излага съображения за неоснователност на същата. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът не се представлява, постъпила е писмена молба на 02.06.2026 г. от управителя на дружеството В. Б., с която моли делото да бъде отложено за друга дата поради заболяване на процесуалния представител юрисконсулт Христозов и на управителя Б. и невъзможност да присъстват в съдебно заседание. Касационната инстанция е оставила без уважение искането за отлагане на делото поради липсата на основание по чл.139, ал.1 от АПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Не се спори по делото, че с Решение № 000030-1663/15.02.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП на "Ц.Б.С. - 2009" ООД е бил издаден лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 10 години за игрална зала с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бул. „Панчо Владигеров“ № 44, на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за хазарта. На 21.02.2024 г. дружеството е подало пред НАП декларация за дължимата еднократна част от таксите по чл. 30 от Закона за хазарта и на основание § 22, ал. 1 от ПЗР от Закона за държавния бюджет/ЗДБ/ за 2024 г. е внесло еднократна държавна такса за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта в размер на 82 500 лева за оставащия брой месеци от срока на лиценза след 01.01.2024 г., видно от приетото по делото Платежно нареждане. На 07.03.2024 г. дружеството е подало до Изпълнителния директор на НАП искане за възстановяване на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК на сума в размер на 82 500 лева - недължимо платена такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри. АССГ е посочил, че в законоустановения 30 –дневен срок по чл. 129, ал. 3 от ДОПК, при липса на образувано производство по ревизия или проверка, Изпълнителният директор на НАП не се е произнесъл със съответно решение. Дружеството - заявител е оспорило формирания мълчалив отказ на Изпълнителния директор на НАП пред АССГ. Първоинстанционният съд е приел жалбата срещу мълчаливия отказ за процесуално допустима, като насочена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 28 от Закона за хазарта, подадена в преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл. 131 от ДОПК, от активно легитимирано лице – адресат на акта. Съдът е намерил жалбата за основателна по следните съображения: Изпълнителният директор на НАП е компетентен орган, в чиито правомощията е да се произнесе по подаденото до него искане по чл. 129, ал. 1 от ДОПК. В чл. 16 от Закона за хазарта изрично е регламентирана компетентността на Изпълнителния директор на НАП по отношение на държавния надзор в областта на хазарта и свързаните с него дейности. Функциите и правомощията на Изпълнителния директор на НАП са изрично установени в чл. 17, ал. 1 от Закона за хазарта. Съгласно т. 16 на цитираната норма Изпълнителният директор осъществява и други правомощия в областта на хазарта и свързаните с него дейности /освен установените в т. 1 – т. 15/, предвидени в нормативен акт. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за държавните такси /ЗДТ/ контролът по правилното определяне и събирането на таксите се провежда от ръководителите на съответните държавни органи и бюджетни организации и съдилищата. Изпълнителният директор на НАП е органът, който следва да издаде акта и пред когото да се подаде искане за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени такси, тъй като той е органът, който осъществява дейността по издаване и продължаване на лицензите за организиране на хазартни игри, както и има правомощията да се произнася и по други въпроси в областта на хазарта и свързаните с него дейности. По тези съображения АССГ е приел, че Изпълнителният директор на НАП е материално компетентният орган да разрешава и съответно да отказва възстановяването на недължимо платени такси. Касационната инстанция споделя правния извод на АССГ, че Изпълнителния директор на НАП е компетентният орган, който следва да се произнесе по направеното искане за възстановяване на недължимо платена такса, но при следните коригиращи мотиви: Действително искането до Изпълнителния директор на НАП е обосновано с нормата на чл. 129, ал.1 от ДОПК, но в случая не намират приложение правилата на ДОПК, по реда на който може да се иска само възстановяване или прихващане на данъци и осигурителни вноски по данъчното и осигурително законодателство – чл. 128, ал. 1 от ДОПК. Законодателят не е предвидил по този ред да се претендира възстановяване или прихващане на такси по Закона за хазарта, с изключение на такси по Закона за местните данъци и такси – чл. 128, ал. 3 от ДОПК. В специалната норма на чл. 92, ал. 4 от Закона за хазарта е предвидено, че недължимо платени суми или събрани суми по ал. 1 – 3 и подлежащи на възстановяване се прихващат или възстановяват по реда на ДОПК. В процесния случай претендираната като недължимо внесена сума е за еднократна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта, а посочените в чл. 92, ал. 1 от закона държавни такси са само тези с променлив характер по чл. 30, ал. 3 и ал. 4. Това означава, че съдът е сезиран с надлежна жалба срещу формиран мълчалив отказ на Изпълнителния директор на НАП да се произнесе по искането за възстановяване на платена сума за държавна такса на основание § 22, вр. чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта. В компетентността на Изпълнителния директор на НАП съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта е да издава, да отказва да издаде, да прекратява и да отнема лицензи за организиране на хазартни игри, лицензи за производство, разпространение и сервиз, както и лицензи за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване. Тълкуването на цитираната разпоредба сочи, че негова е и компетентността да извърши преценка дали платената държавна такса за поддържане на издадения лиценз е дължимо внесена или не и дали подлежи на възстановяване. Независимо, че в изброените в чл. 17 от Закона за хазарта функции и компетентности на изпълнителния директор на НАП не е посочено изрично правомощието да възстановява недължимо платени такси, съгласно чл. 17, ал. 1, т. 16 от Закона за хазарта същият осъществява и други правомощия в областта на хазарта и свързаните с него дейности, предвидени в нормативен акт. В този смисъл, приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 25 и сл. от Закона за хазарта. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за хазарта в 14 - дневен срок от завършване на производството и след като приеме, че обстоятелствата по искането са изяснени, Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите постановява решение, а съгласно чл. 28 от Закона за хазарта решенията му се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Административния съд - град София, в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на АПК. В случая такова производство не се е развило, поради което след изтичане на 14 - дневния срок от подаване на искането за възстановяване на процесната такса, е налице мълчалив отказ на Изпълнителния директор на НАП. Срокът за произнасяне по подаденото до Изпълнителния директор на НАП искане с вх. № 26-Ц-134/07.03.2024 г. е изтекъл на 21.03.2024 г., тъй като той е 14 – дневен. Предвид липсата на издаден акт и по аргумент от чл. 58, ал. 1 от АПК, след посочената дата безспорно е формиран мълчалив отказ, който съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК/ в относимата му редакция/ може да се оспори в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, т.е. до 22.04.2024 г., когато е била подадена жалбата на до АССГ чрез НАП. Касационната инстанция споделя изводите на решаващия съд, че оспореният мълчалив отказ не е издаден в предписаната от закона форма – чл.25 и чл.26 от Закона за хазарта. Непроизнасянето в срок, при липса на изложени съответни фактически и правни основания представлява нарушение на изискването за форма – чл.59 от АПК. АССГ е отменил обжалвания мълчалив отказ с указания за излагане на фактически установявания и на подробни правни съображения относно дължимостта на таксата по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта, чието възстановяване се претендира от жалбоподателя. Касационната инстанция намира за нужно да отбележи, че неправилно АССГ е указал на административния орган при произнасяне по искането за възстановяване да изложи мотиви за съответствието с правото на ЕС - чл. 56 от ДФЕС, гарантиращ свободата на предоставяне на услуги. В хода на съдебното призводство по направено искане за преюдицилно запитване е постановено Определение на СЕС от 3 юли 2025 г. по съединени дела С-687/24 и С-688/24 съгласно което преюдициалните запитвания са недопустими, тъй като висящият пред СЕС спор е с вътрешен характер. За да отмени обжалвания мълчалив отказ, АССГ е изложил мотиви по наведените от жалбоподателя аргументи в жалбата във връзка с посочените противоречия на таксата с нормативни актове на международното право и вътрешното законодателство, които не се споделят от настоящата касационна инстанция. Правилно АССГ е указал на адм. орган, че следва да се произнесе по възражението за недължимост на платената еднократна такса за поддържане на лиценз за оставащия период от 33 месеца по смисъла на чл. 4б от Закона за държавните такси и дали същата подлежи на възстановяване в поискания размер от 82 500 лева, както и по отношение на възражението за недължимост предвид разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България. За административния орган е налице задължение за мотивирано произнасяне по така наведените възражения, но не и задължение да издаде позитивен акт - уважаване на искането за възстановяване на недължимо платена такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта, както е посочил АССГ. След издаване на изричен акт – решение, при спазване на разпоредбите на чл.25 и чл.26 от Закона за хазарта, същият ще подлежи на самостоятелен съдебен контрол относно неговата законосъобразност по реда на чл.168, ал. 1 АПК на всички основания по чл.146 от АПК. По изложените съображения правилно АССГ е отменил обжалвания мълчалив отказ като незаконосъобразен, поради неспазване на изискването за форма, но дадените от него указания до Изпълнителния директор на НАП при връщане на преписката за ново произнасяне да бъде издаден акт в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в първоинстанционното решение са неправилни, поради което не следва да бъдат съобразени от административния орган. Изпълнителният директор на НАП съгласно чл.25 от Закона за хазарта дължи писмено мотивирано произнасяне по направено искане. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл.26, ал.1 и чл.28 от Закона за хазарта, изискващи писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, като са въведени изисквания за форма и съдържание на административното решение и съобщаване на решението. Налице е законово изискване за изрично писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ, което в случая липсва. Изложените аргументи от касационния жалбоподател се отнасят до съществото на спора и следва да се обсъждат в случай, че са част от мотиви по издаден административен акт. Като е отменил мълчалив отказ и върнал преписката за изрично произнасяне, АССГ е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Касационната инстанция намира за нужно да отбележи, че липсата на специално уредена процедура в Закона за хазарта за разглеждане на искането за възстановяване на недължимо пратени такси по този закон не обосновава извод за невъзможност да се възстанови недължимо внесената такава на основание чл.4б от Закона за държавните такси. Параграф 2 от Преходните разпоредби на ЗДТ предвижа, че този закон не засяга таксите, събирани от митниците, банките, пощите, телеграфите и телефоните и държавните предприятия, както и таксите, събирани по чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за опазване на околната среда, Закона за железопътния транспорт, Закона за пътищата, Закона за безопасно използване на ядрената енергия, Закона за управление на отпадъците, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, Закона за защитените територии и Закона за електронните съобщения. Изброяването на горецитираните закони в §2 от ПР на ЗДТ, за които законът е неприложим, е изчерпателно, поради което касационната инстанция намира, че по отношение на таксата за поддържане на лиценз по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта следва да намери приложение разпоредбата на чл.4б от ЗДТ. В обобщение - административният орган по подаденото искане за възстановяване с решение по реда на чл.25 и чл.26 от Закона за хазарта следва да извърши преценка дали заплатената такса от дружеството в размер на 82 500 лв. по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта е недължимо платена съгласно разпоредбата на чл.4б от ЗДТ. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото неоснователно е искането за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като същите не са доказани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение