Определение № 163 от 21.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 264/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 16818/16.09.2019 г. на „НОРД ХОЛДИНГ”АД, подадена чрез адв. Р. и адв. К. от САК, срещу въззивно определение № 2737/09.08.2019 г., постановено по в.ч. гр. д. № 3415/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №7785 от 26.03.2018 г., постановено по гр.д. № 4467/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с което производството по предявения от „НОРД ХОЛДИНГ”АД против Върховен административен съд иск по чл.4, пр.3 ДЕС за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС, е прекратено поради неизпълнение на указанието на съда за внасяне на дължимата държавна такса. За да определят размера на държавната такса и двете предходни инстанции са приели, че приложимият процесуален ред за разглеждане на заявената претенция е общият исков ред -този по Закона за задълженията и договорите във връзка с ГПК, а не специалният ред по ЗОДОВ. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт– касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяната му и за продължаване на съдопроизводствените действия по заявените искови претенции. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3ГПК по следния правен въпрос: „ По кой процесуален ред следва да се разгледа иск за ангажиране отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, извършено от Върховния административен съд ?“, във връзка с който се сочи противоречие с правното разрешение, дадено с определение №269 от 08.05.2015г. на ВКС, ІІІ ГО, по гр.д.№1867/2015г., както и, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по жалбата не изразява становище. С определение №38 от 29.01.2020г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на тълкувателно постановление по т. дело № 2/2015 г. по описа на ВКС - на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС. Към настоящия момент са налице предпоставки за въззобновяване на производството, тъй като с определение № 1 от 25.03.2021 г. по т. дело № 2/2015 г. по описа на ВКС - на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС е отклонено искането на председателя на Висшия адвокатски съвет за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд и на Първа и Втора колегии на Върховния административен съд по въпроса: „По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз?“, поради настъпили в хода на тълкувателната процедура законодателни промени. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, съобрази следното: Повдигнатият от касатора въпрос е обуславящ решаващите изводи на въззивния съд да приеме, че приложимият ред за разглеждане на спора е този по ЗЗД и дължимата такса е в размер на 4% от цента на иска. Както е посочено в мотивите на определение № 1 от 25.03.2021 г. по т. дело № 2/2015 г. по описа на ВКС - на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС и на Първа и Втора колегии на ВАС, с новоприетата разпоредба на чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди законодателят регламентира реда за разглеждане на исковете за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, определи компетентния съд, надлежните ответници и дължимите такси и разноски. Съгласно разпоредбата исковете за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1 от закона, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд, и по реда на Гражданския процесуален кодекс – в останалите случаи, като ответникът се определя по реда на чл. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В алинея 2 законодателят регламентира, че когато искът е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод на административна дейност. За дължимите такси и разноски законодателят определи приложимост на чл. 9а и 10 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. С новата алинея 2 на чл. 4 регламентира солидарната отговорност на ответниците. С алинея 2 на чл. 7 регламентира изключение от регламентираната в алинея 1 местната подсъдност и функционалната подсъдност на върховните съдилища. Предвид изложеното правното разрешение на предходните две инстанции е в противоречие с приетото в цитираното определение и новите законодателни промени. Посредством приетата и обнародвана в ДВ, бр. 94 от 2019 г. разпоредба на чл. 2в от ЗОДОВ законодателят е постановил исковете за обезщетение за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд, да се разглеждат по реда на ЗОДОВ и съгласно чл. 9а от ЗОДОВ за предявяването на тези искове се внася проста държавна такса по чл. 2а от Тарифата. Тези процесуални норми имат незабавно действие спрямо заварените правоотношения, поради което се прилагат и по отношение на исковата молба на частния жалбоподател. По изложените съображения касационното обжалване следва да се допусне, въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да се отменят, а делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като ищецът е изпълнил задължението си да внесе простата държавна такса съгласно т. 2а от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.