Определение № 297 от 14.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 1350/2016 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по искане на [фирма], [населено място], представлявано от адв.Т. Г., за спиране на изпълнението на въззивно решение № 917 от 09.05.2016г. по гр.д. № 4418/2015г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. С решението, чието спиране се иска, е потвърдено изцяло решение от 19.05.2015г. по гр.д. № 17249/2012г. на СГС, I ГО, 17 състав, с което [фирма] е осъдено да заплати на А. Л. Г. и Душко Т. Д. сумата 15 000 евро съобразно квотите им от недвижимия имот, предмет на иска, за периода от 01.02.2012г. до 30.11.2012г., представляваща неустойка за забавяне на договорените срокове за приключване на строителните работи, както следва: за А. Л. Г. – 12 500 евро /съобразно 5/6 идеални части/; за Душко Т. Д. – 2 500 евро /съобразно 1/6 идеални части/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, както и разноски в размер общо на 6 100 лева. Въззивното решение е съобщено на молителя на 18.05.2016г. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена на 10.06.2016г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Касаторът е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допускането на касационно обжалване в размер на 30 лева и надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.3 ГПК в размер на 29 337,45 лева, представляващи левова равностойност на 15 000 евро, която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 09.06.2016г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условията за спиране изпълнението на въззивно решение № 917 от 09.05.2016г. по гр.д. № 4418/2015г. на Софийски апелативен съд, 2 състав. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение