Определение № 4356 от 26.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1343/2025 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба вх.№ 260332/29.01.2025г. (уточнена с молба вх.№ 11714/23.06.2025г.) от И. Ж. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 102/09.11.2021г. по в.гр.д. №389/2021г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение №260041/15.04.2021г. по гр.д.№2294/2018г. на Окръжен съд – Варна. Молителят е навел основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК, както следва: 1/ Наличие на ново обстоятелство – оправдателна присъда по НОХД №1203/2019г. на Окръжен съд – Варна, която е задължителна за гражданския съд и е от съществено значение за делото. Твърди, че е узнал за същата на 28.07.2022г. 2/ Изводите на въззивният съд в решението, чиято отмяна се иска, са обусловени от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по гр.д.№993/2015г. на Окръжен съд – Варна, което е отменено по реда на чл.307 от ГПК с решение №560/02.10.2024г., поправено с решение №5278/19.11.2024г., по гр.д.№2340/2024г. на ВКС, Второ гражданско отделение. Твърди, че е узнал за отменителното решение на ВКС на 03.10.2024г., но в същото е била допусната очевидна фактическа грешка, обусловила подаването на молба за поправката й. Навел е довод, че е узнал за решението за поправка на допуснатата грешка на 19.11.2024г., от която дата следва да тече и срокът за подаване на молбата за отмяна. В уточняващата молба молителят е въвел и допълнително твърдение за наличие на ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, а именно влязлото в сила решение №522/12.05.2025г. по гр.д.№ 2417/2024г. на Окръжен съд – Варна, постановено при участието на молителя като трето лице-помагач. Ответникът Г. Н. Б. с писмен отговор, чрез адвокат А. П., оспорва молбата като недопустима. Твърди, че същата е подадена извън определения в чл.305, ал.1, т.1 от ГПК срок. Излага, че молителят е узнал за постановената по НОХД №1203/2019г. оправдателна присъда от момента на влизането й в сила – 28.07.2022г., от която дата е изминал срок по-дълъг от предвидения в закона. Твърди още, че тримесечният срок е изтекъл преди подаване на молбата за отмяна и от датата на постановяване на решението по гр.д.№2340/2024г. на ВКС, Второ гражданско отделение – 02.01.2025г. Към писмения отговор са представени доказателства за смъртта на М. Х. Б., поч. на 29.07.2023г., както и доказателства за вписани откази от наследство от останалите му наследници – Н. М. Б. (син) и Х. М. Б. (син). Молбата, въз основа на която е образувано производството изхожда от легитимирана страна; отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК, като съдържа изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Същата е недопустима, като подадена извън срока по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК, по следните съображения: Производството за отмяна по реда на Глава ХХІV от ГПК е средство за извън инстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения и определения, ползващи се със сила на пресъдено нещо. Легитимираните да инициират производството страни и основанията за това са изчерпателно уредени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 от ГПК. Сроковете за подаване на молбите за отмяна по отделните основания са предвидени в чл.305 от ГПК. Съгласно разясненията в т. 9 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК, е процесуално недопустима, поради което в производството по чл. 307 ГПК същата следва да бъде оставена без разглеждане. Производството по гр.д.№2294/2018г. на Окръжен съд – Варна било образувано по предявени искове от М. Х. Б. и Г. Н. Б. против И. Ж. В. с правно основание чл.54 от ЗЗД. С постановеното решение №260041/15.04.2021г. исковете били уважени. Решението на първостепенният съд било потвърдено с решение №102/09.11.2021г. на Апелативен съд – София по в.гр.д.№389/2021г., което не било допуснато до касационно обжалване с определение №50962/20.12.2022г. по гр.д.№1149/2022г. на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение. От приложенията по делото се установява, че молителят е узнал за това решение най-рано на 27.02.2023г., когато е депозирал писмен отговор по подаденото искане по реда на чл.248 от ГПК. С постановената присъда по НОХД №1203/2019г. на Окръжен съд – Варна, И. Ж. В. бил признат за невиновен по обвинението за причиняване на смъртта на М. А. М., поради неизпълнение на действия по свързване на електрически бойлер, които спадат към дейност, източник на повишена опасност, в нарушение на разпоредбите на Закона за техническите изисквания към продуктите, Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждане, Наредба №3/2004г. за устройство на електрическите уредби и електропроводните линии и др., и същият е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.123, ал.2 от НК. От приложенията по делото се установява, че присъдата по НОХД №1203/2019г. на Окръжен съд – Варна е послужила като основание на подадената молба от 05.08.2022г., с която И. Ж. В. е направил искане за отмяна на влязлото в сила решение № 31/16.03.2018 год. по в.гр.д. № 38/2018 год. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 1561/25.10.2017 год. по гр. д. № 993/2015 год. на Окръжен съд – Варна. По тази молба с решение №87/29.09.2023г. по гр.д.№4902/2022г. на ВКС, Второ гражданско отделение, решението на въззивния съд било отменено и делото върнато за разглеждане от друг състав. При възстановяване висящността на спора, въззивниците оттеглили подадената жалба и производството било прекратено. Решението на Окръжен съд – Варна по гр. д. № 993/2015 год. влязло в сила на 13.03.2024г. Същото било отменено, по реда на чл.307 от ГПК, с решение №560/02.10.2024г., поправено с решение №5278/19.11.2024г., по гр.д.№2340/2024г. на ВКС, Второ гражданско отделение. По отношение на основанието за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК: С оглед на установените по делото обстоятелства, съдът намира, че молителят И. Ж. В. е узнал за постановената оправдателна присъда по НОХД №1203/2019г. на Окръжен съд – Варна, най-късно на 05.08.2022г., когато е подал молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 31/16.03.2018 год. по в.гр. д. № 38/2018 год. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 1561/25.10.2017 год. по гр. д. № 993/2015 год. на Окръжен съд – Варна. Същият е бил в известност за присъдата и към датата на узнаване за постановеното определение от Върховен касационен съд, с което решението, чиято отмяна се иска не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила (27.02.2023г.). Ето защо, тримесечният срок по чл.305, ал.1, т.5 от ГПК е изтекъл към датата на подаване на молбата, въз основа на която е образувано настоящото производство – 29.01.2025г., поради което молбата за отмяна на това основание е недопустима. По отношение на основанието за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303, ал.1, т.3 от ГПК (съгласно разясненията дадени в т.13в на ТР №7/2014г. на ОСГТК на ВКС): Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.1, т.3 от ГПК, в хипотезите на чл.303, ал.1, т.3 от ГПК молбата за отмяна следва да бъде подадена в тримесечен срок от узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила. С оглед на установените по делото факти, молителят И. Ж. В. е узнал за акта за отмяна (решение №560/02.10.2024г. по гр.д.№2340/2024г. на ВКС, Второ гражданско отделение) най-късно на датата, на която е депозирал молба за поправка на допуснатата в него явна техническа грешка – 03.10.2024г. От тази дата е започнал да тече срокът по чл.305, ал.1, т.3 от ГПК и същият е изтекъл към датата на подаване на молбата, въз основа на която е образувано настоящото производство – 29.01.2025г. Следва да бъде посочено, че при наличие на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение, поправеното решение важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката. Дори да се приеме, че молителят е узнал за решението на твърдяната от него дата – 19.11.2024г. (тази на решението по реда на чл.247 от ГПК), определеният в ГПК срок за подаване на молбата за отмяна отново е изтекъл към датата на депозирането й в съда – 29.01.2025г., поради което същата е недопустима и на това основание. Наведеното от молителя В., с уточняващата молба, допълнително основание по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК (влязлото в сила решение по гр.д.№2417/2024г. на Окръжен съд – Варна), не може да бъде разгледано в настоящото производство, доколкото представлява самостоятелно основание за отмяна. Мотивиран от горното, съдът