Решение № 1453 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6968/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район „Одесос“, община Варна чрез процесуален представител срещу Решение № 4544 от 24.04.2025г., постановено по адм. дело № 180/2025г. по описа на Административен съд- Варна с доводи за наличието на касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебния акт и да бъде постановен нов по същество, с който да се отхвърли като неоснователна жалбата срещу оспорения административен акт. Ответникът- В. С. Д., [ЕГН], от гр. Варна, чрез адвокат Д. Каишев в писмен отговори в с.з. излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгл. разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на В. Д. срещу отказ на кмета на Район „Одесос“ при Община Варна за издаване Удостоверение за наследници на Г. П. Г. с [ЕГН], починал на 21.05.2024 г. Администрати5вният съд е приел за установено от фактическа страна следното: В. С. Д. е подала до Кмета на район „Одесос“ заявление с рег. № АУ124825ОД/17.12.2024 г. за вписването й като наследник по реда на чл.16, ал.1 от ЗН на починалия на 21.05.2024г. Г. П. Г.. Със същото заявление, към което е приложен препис № 32682/22.10.2024 г. от нотариално заверено копие на вписано саморъчно завещание вх.№ 28662/10.09.2024 г., обявено на 09.09.2024 г. по нот. дело № 11/ 2024 г., е поискано и издаване на удостоверение за наследници. С писмо, рег. № АУ124825ОД-001ОД/06.01.2025г. издадено от Кмета на район „Одесос“ при Община Варна е отказано издаването на исканото удостоверение, като изрично е посочено, че вписването на неродственото лице В. С. Д., като наследник на Г. П. Г. в регистрите, не може да бъде извършено. Мотивите за отказа са, че в удостоверението по чл.9 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението / Наредбата/, длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството, който в глава втора урежда наследяването по закон, а В. Д. не попада в кръга лица по чл.5, ал.1 от Наредбата. Относно искането на Д. за отбелязване в регистрите, органът е посочил, че промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред. Този ред е регламентиран в чл.73 и сл. от ЗГР и не е предвидено нормативно основание за въвеждане на наследник по завещание. Посочено е също, че съгласно разпоредбата на чл.16 от ЗН завещателни разпореждания, които придават качеството на наследник на лицето в чиято полза са направени, не е идентично с качеството на наследник по закон, в чиято полза се издава удостоверение за наследници. Първоинстанционният съд е отменил оспорения отказ и е върнал административната преписка на кмета на район „Одесос“ при Община Варна за изпълнение на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, Адм.съд- Варна е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган Съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗГР и чл. 44, ал. 1, т. 14 от ЗМСМА вр. с чл. 4, ал. 3 от ЗГР и чл. 2, ал. 1 на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г., в установената в писмена форма, като съдържа правни и фактически основания за издаването му, но в противоречие с приложимите материалноправнит разпоредби. Решението е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя изведените от съда правни изводи за незаконосъобразност на оспорения отказ. Неправилно съдът е приел, че след като е установено, че починалото лице Г. Г. е направил завещание в полза на В. Д., то административният орган е бил длъжен да издаде исканото удостоверение за наследници, тъй като тя се явява наследник по завещание. Производството пред административния орган се е развило по реда на § 8 от АПК и във вр. с чл. 107 и чл. 24, ал. 2 от Закон за гражданската регистрация /ЗГР/, вр. чл. 9 - чл. 12 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Процедурата по издаване на Удостоверение за наследници представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК и отказът за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Не е спорно, че В. С. Д. няма роднинска връзка с починалия Г. Г. и не попада в кръга лица по чл.5, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г., въпреки че със саморъчно завещание от 07.12.2022г., починалият й е завещал "цялото си движимо и недвижимо имущество", което притежава към момента на смъртта си. Съгласно чл. 1, ал. 3 ЗГР „гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му, в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. ", като за физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон /чл. 2, ал. 1 ЗГР/. В ЗГР са регламентирани два вида гражданска регистрация и два вида регистри – относно гражданската регистрация на събитията раждане, брак и смърт и относно данни на физическите лица, включително родствени връзки между лица по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. Удостоверението за наследници се издава въз основа на данните, съдържащи се в Национална база данни "Население" и Локална база данни "Население" /част от регистъра на населението по чл. 22, ал. 4 ЗГР/, както и на данни от регистрите на актовете за гражданско състояние /чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата/. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата за определяне на наследниците по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо, и в регистрите на актовете за гражданско състояние. А съгласно ал. 5 на същата разпоредба, в удостоверението по чл. 9 длъжностното лице вписва всички живи и починали наследници, определени съгласно Закона за наследството. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗН, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Приложимата нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 24, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация във вр. с Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистри на населението и във вр. с чл. 16, ал. 1 от Закон за наследствата. Основателно е възражението на касатора, че промяна в данните за гражданско състояние на лицата, в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред, който е изрично регламентиран в чл.73 и сл. от ЗГР, в които не е регламентирано основание за въвеждане на наследник по завещание. Неправилно, съдът е приел, че липсата на изрична разпоредба, която да предвижда, че лицето в полза на което е направено завещателно разпореждане следва да бъде вписано в удостоверението за наследници като наследник сочи на празнота в ЗГР и Наредба № РД-02-20-6 от 24 април 2012 г. и на осн. чл. 46, ал. 2 от ЗНА, по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗГР, касаеща института на непълното осиновяване. Нормата на чл.16, ал.1 от Закона за наследството регламентира завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя и се наричат общи. Не се оспорва качеството на В. Д. на „ наследник “, което й е придадено по силата на цитираната разпоредба. Т.е., при евентуално наличие на материалноправен спор, касаещ завещаното й имущество, по силата на нотариално завереното завещание, тя ще бъде активно/ пасивно легитимирана страна в процеса и все пак това качество не е идентично с качеството „ наследник по закон“. Настоящият съдебен състав намира, че е недопустимо смесването на институтите „ наследяване по закон“ и „наследяване по завещание“, още по-малко приравняването на последния по аналогия с процедурата по отразяване и вписване на осиновени в условията на непълно осиновяване лица в регистрите въз основа на съставения акт за раждане, в който случай длъжностното лице по гражданско състояние е задължено да впише в графа "Бележки" следните данни: съдебно решение, името на лицето, определено от съда и имената на осиновителите. При издаване на преписи и удостоверения от актовете за раждане с отбелязано непълно осиновяване, за родители се вписват както родителите по произход, така и на осиновителите ( чл. 78, ал. 2 от ЗГР). Посочените по-горе приложими материалноправни норми следва да се прилагат стриктно, недопустимо е разширителното им тълкуване, а още по-малко интерпретацията им от страна на длъжностното лице по гражданско състояние, което действа в условията на обвързана компетентност и следва да съобрази единствено данните, съхранявани в ЕСГРАОН въз основа на информацията, съдържаща се в регистъра за гражданско състояние, в който са вписани родствените връзки между лица по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. По изложените мотиви, касационната инстанция намира, че неправилно и в противоречие с материалния закон, съдът е отменил оспорения отказ и е върнал преписката на административния орган с указание да издаде исканото удостоверение, в което да бъде вписано в графа „Бележки“, че В. С. Д. придобива качеството „наследник“ на Г. П. Г.. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на В. Д. срещу отказ на кмета на район „ Одесос“, община Варна за издаване на удостоверение за наследници, обективиран в писмо рег. № АУ124825ОД-001ОД/06.01.2025г. С оглед изхода на спора, на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 204.52 евро. Водим от горното и на осн.чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,