Определение № 12224 от 08.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9710/2023 г.
ВАССедмо отделение08.12.2023 г.докладчик Полина Богданова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Определение № 2493/14.09.2023 г. на Административен съд – Варна, по адм. дело № 2066/2023 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 850/31.08.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. ОСЪЖДА Комисията за защита на потребителите, с адрес на управление: гр. София, ул. "Врабча" № 1 да заплати на "Трейдфарма" ЕООД, със седалище гр. Варна и адрес на управление: р-н Приморски, [жк], [улица], представлявано от управителя Е. Бакърджиев, 1 150,00 (хиляда сто и петдесет) лв. разноски по делото. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА
Мотиви
Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Трейдфарма“ ЕООД, със седалище: гр. Варна и адрес на управление: р-н Приморски, [жк], [улица], срещу Определение № 2493/14.09.2023 г. на Административен съд – Варна (АС – Варна) по адм. дело № 2066/2023 г. С обжалваното определение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед № 850/31.08.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "в" от Закона за туризма (ЗТ), с която е разпоредено временно затваряне на туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ - заведение за хранене и развлечения (Класически ресторант „Роял“), находящо се в к.к. Златни пясъци, хотел „Роял“, стопанисвано от „Трейдфарма“ ЕООД. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че съдебният акт не съдържа произнасяне по наведените от жалбоподателя доводи, като съдът не е взел предвид представеният с жалбата Констативен протокол от 08.08.2023 г. на ЕККТО, съгласно който обектът отговаря на законовите изисквания за категоризиране. Излага се хронология на събитията във връзка с подаденото от дружеството заявление-декларация за потвърждаване на категорията вх. № Т-81-00-237/12.08.2022 г., като се твърди, че към датата на произнасяне на съда в публичния Регистър на категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения е било вписано издадено Удостоверение № РК-19-15762, въз основа на Заповед № Т-РД-15-539/13.09.2023 г. на министъра на туризма. Частният жалбоподател сочи, че съдът не е обсъдил доводите за немотивираност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение, в което бланкетно е посочено, че се издава за да се защитят важни държавни и обществени интереси. В тази връзка излага аргументи, че законът допуска предвиждането на предварително изпълнение за защита на особено важен държавен или обществен интерес, т.е. такъв, чиято значимост не се вмества в рамките на значимостта за държавата или обществото, а я надхвърля, и именно чрез този допълнителен критерий за оценка на необходимостта от предварително изпълнение, същото е предвидено като изключение. В обжалваното пред първоинстанционния съд разпореждане липсват конкретно изложени мотиви, обуславящи необходимостта от допускане на предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка, предположения, които не са доказани от органа, комуто е доказателствената тежест. По изложените съображения се иска отмяна на определението, както и отмяна на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на Заповед № 850/31.08.2023 г. на председателя на КЗП. Претендира се присъждането на сторените в производството пред касационната инстанция разноски по списък, придружен с доказателства за реалното им извършване. Ответникът по частната жалба - председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови определението си съдът е приел, че с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК е допуснато предварително изпълнение на Заповед № 850/31.08.2023 г. на председателя на КЗП, за налагане на ПАМ по чл. 177, ал. 2, т. 1, б. „в“ ЗТ - временно затваряне на туристически обект по чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ - заведение за хранене и развлечения (Класически ресторант „Роял“), находящ се в к.к. Златни пясъци, стопанисвано от „Трейдфарма“ ЕООД. Разпореждането по чл. 60, ал. 1 АПК, включено в заповедта за прилагане на ПАМ, е с цел да се защитят важни държавни и обществени интереси и да не се допусне по-нататъшното функциониране на обекта в противоречие с изискванията на ЗТ, тъй като същият може да не е въведен в експлоатация или да не отговаря на необходимите санитарно-хигиенни изисквания, което би могло да създаде опасност за живота и здравето на потребителите. Изложил е установените от доказателствата по делото факти. Съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, съобразно чл. 177, ал. 2 ЗТ и чл. 8 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите. Изложил е предпоставките за допускане на предварителното изпълнение на административния акт, съгласно чл. 60, ал. 1 АПК. Посочил е, че общественият интерес, който подлежи на защита чрез предварително изпълнение на акта се обуславя от важността на защитаваните обществени отношения и от мащаба на кръга на лицата, които са засегнати. Посочил е също целта на категоризирането на обекти по реда на ЗТ, като е приел, че липсата на категоризация на обекта предпоставя недоказаност на изпълнението на законовите условия и с оглед защитата на обществения интерес правилно е допуснато предварително изпълнение на заповедта. Изложил е аргументи, че туристическият обект предполага масов и неограничен достъп на посетители и защитата интереса на потребителите, който е обществено значим, изисква обслужването им да се осъществява в туристически обекти, които отговарят на императивните изисквания на закона. Предоставянето на туристически услуги в некатегоризирани обекти нарушава закона и разкрива потенциална опасност от накърняване правата на потребителите. Приел е също, че липсата на яснота относно съществуването на необходимите санитарно-хигиенни изисквания може да създаде опасност за живота и здравето на потребителите, чиято защита е не само от особена важност, но е и национален приоритет. Така мотивиран, съдът е достигнал до извода, че издаденото от председателя на КЗП разпореждане за допускане на предварително изпълнение на негова Заповед № 850/31.08.2023 г. за налагане на ПАМ, е законосъобразно, поради което е отхвърлил жалбата на „Трейдфарма“ ЕООД. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Изпълнението на един невлязъл в сила индивидуален административен акт има пряк и значим ефект върху субективното право, чиято защита се търси в съда, поради което законодателят оправомощава органа да го допусне само при наличие на определените в чл. 60, ал. 1 АПК предпоставки. Като налагащи изключение от общия принцип на чл. 166, ал. 1 АПК тези предпоставки не могат да бъдат тълкувани разширително. Както сочи и частният жалбоподател, за да е законосъобразен актът, органът е този, който трябва надлежно да посочи и да докаже, че употребените от него понятия са изпълнени със съдържание - конкретно, ясно и съответно на смисъла, който законодателят е вложил в тях. Без посочването и доказването на тези релевантни факти и обстоятелства, съдът не би могъл да изпълни задължението си да извърши проверка за законосъобразност на допуснатото разпореждане, а засегнатите от акта лица не биха могли да упражнят ефективно правото си на защита. Безспорно е, че необходимостта да се защитят особено важни държавни или обществени интереси е едно от обстоятелствата, предвидени от законодателя, които дават право на органа да допусне предварително изпълнение на акта си. Видно от оспореното пред АС – Варна разпореждане, защитата на важни държавни и обществени интереси е посочена като цел от органа. Както сочи и жалбоподателят, налице е съществено различие между предпоставките на правната норма и посоченото от органа. Законодателят допуска органът да разпореди предварително изпълнение, но не за защита на важен държавен или обществен интерес, а за защита на особено важен такъв интерес. Освен че не е конкретизирано кой точно интерес цели да защити органът чрез допускане на предварителното изпълнение на заповедта си, липсва изложение на обстоятелствата, които категоризират същия като особено важен. Т.е. липсва изискуемата от закона особена важност на интереса, на който се е позовал органът, и това е достатъчно основание да се приеме незаконосъобразност на акта му на посоченото основание. Аргументът на частния жалбоподател, че органът се е позовал на несъществуващо основание и съдът не е отчел този пропуск на административния акт, е основателен. Наред с това предварителното изпълнение на заповедта е мотивирано с цел да не се допусне по-нататъшното функциониране на обекта в противоречие с изискванията на ЗТ, тъй като същият може да не е въведен в експлоатация или да не отговаря на необходимите санитарно-хигиенни изисквания, което би могло да създаде опасност за живота и здравето на потребителите. Следва да се посочи, че недопускането на по-нататъшното функциониране на обекта в противоречие с изискванията на закона е цел на принудителната административна мярка, поради което не може да бъде основание за допускане на предварително й изпълнение. Основателно се сочи от частния жалбоподател, че органът основава акта си на предположения. Сочи се, че обектът "може" да не е въведен в експлоатация, "може" да не отговаря на санитарно-хигиенни изисквания", а това "би могло" да създаде опасност за живота и здравето на потребителите. Посочените обстоятелства не обосновават целта, която се преследва с разпореждането по чл. 60 АПК. То следва да почива на обективни факти, а не на предположения, които не са основание за издаване на разпореждането. В тази връзка следва да се отбележи, че нито органът, нито съдът, са отчели като правнорелевантно обстоятелството, че от страна на стопанина на обекта е подадено заявление за потвърждаване на категорията на туристическия обект още на 12.08.2022 г. (в предвидения от закона срок при наличието на удостоверение за конегория), като към този момент е действало Удостоверение № РК-19-11612/02.11.2017 г. за категоризиране на обекта с три звезди, с валидност до 02.11.2022 г., както и че на 08.08.2023 г. е съставен констативен протокол за категоризиране на заведения за хранене и развлечения за ресторант със заявена категория 3 (три) звезди, въз основа на извършена проверка по реда на чл. 133 ЗТ. Законът не предвижда издаването на временно удостоверение за категоризация в случаите на подадено заявление-декларация за потвърждаване категорията на обекта. Тези обстоятелства не са обсъдени от съда с оглед изложените от органа предположения за възможността обектът да не е въведен в експлоатация или да не отговаря на необходимите санитарно-хигиенни изисквания. Освен това съдът е следвало да съобрази, че преди постановяването на неговия акт (14.09.2023 г.) процедурата по категоризиране на ресторанта е приключила с позитивен за „Трейдфарма“ ЕООД акт - удостоверение за категоризация № РК-19-15762 от 13.09.2023 г. и валидност до 13.09.2028 г., регистърът е публичен и достъпен https://ntr.tourism.government.bg/CategoryzationAll.nsf/mn.xsp. Може да се направи извод, че търговецът своевременно е предприел необходимите по закон действия, за да потвърди и продължи действието на категоризацията си като е подал своевременно документи за това, но административният орган, който е сезиран с искането едва на 08.08.2023 г. е предприел действия насочени към приключване на процедурата и е потвърдил, че ресторантът отговаря на изискванията на заявената категория 3 (три) звезди. Не следва поради несвоевременно извършване на проверката от надлежния административен орган, търговецът да търпи вреди и правата му да бъдат органичавани. В тежест на административния орган е да установи по несъмнен начин обстоятелствата, съставляващи конкретна предпоставка по чл. 60, ал. 1 АПК и обуславящи необходимост от допускане прилагането на акта преди влизането му в сила. След като с разпореждането не са посочени конкретни обстоятелства, от които да може да се направи извод за наличието на някое от основанията по чл. 60, ал. 1 АПК, изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на разпореждането е неправилен (в горния смисъл Определение № 7905/30.06.2021 г. по адм. дело № 6038/2021 г. на ВАС, VІІ о.; Определение № 9615/31.10.2022 г. по адм. дело № 9944/2022 г. на ВАС, VІІ о.; Определение № 5171/28.04.2016 г. по адм. дело № 4033/2016 г. на ВАС, VІІ о.). Освен гореизложеното следва да се посочи, че съдът не е изложил собствени мотиви по същество в обжалваното определение. Изложените аргументи преповтарят дословно становището на административния орган по основателността на жалбата на „Трейдфарма“ ЕООД, изложени в придружителното писмо, с което административната преписка е представена на съда. Липсата на собствени мотиви по съществото на спора винаги е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и предпоставя отмяна на съдебния акт като неправилен. Аргументите на частния жалбоподател в тази връзка са основателни. По изложените съображения оспореното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 850/31.08.2023 г. на председателя на КЗП да бъде отменено. С оглед изхода от спора, направено от частния жалбоподател искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди КЗП - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения административен акт, да заплати на частния жалбоподател направените разноски в размер на 1 150,00 лв., от които 150,00 лв. - държавна такса за касационното производство и 1000,00 лв. - адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд
Цитирани разпоредби
15- чл. 177, ал. 2, т. 1
- чл. 143, ал. 1 АПК
- чл. 166, ал. 1 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 60 АПК
- чл. 60, ал. 1 АПК
- чл. 133 ЗТ
- чл. 177, ал. 2 ЗТ
- чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗТ
- чл. 229, ал. 1, т. 2
- чл. 60, ал. 8
- чл. 8