Определение № 60 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 304/2012 г.

Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 271/11.01.2013 г. от ответник [фирма], София чрез процесуален представител юрисконсулт Ф. Г. за допълване и изменение на решение № 308/17.12.2012 г. по гр. д. № 304/2012 г. на ВКС, ІІІ г. о., в частта за разноските. Счита се, че следва да се допълни и измени постановеното решение в частта за разноските съгласно представения в с. з. списък по чл. 80 ГПК, като се осъдят ищците Д. Х. А. и Е. П. А. да заплатят на [фирма], София разноски в размер на най-малко 11 405 лв. за държавни такси и за осъществена съдебна защита от юрисконсулт за всички инстанции, както следва: държавна такса за допускане /30 лв./ и за разглеждане /1100 лв./ на делото от ВКС-общо 1130 лв.; държавна такса в размер на 1100 лв. за въззивна жалба от Окръжен съд-Видин; юрисконсултско възнаграждение в размер най-малко на 9175 лв. предвид отхвърлената част от исковете на ищците / в размер на 42250 лв./ за осъществена съдебна защита по делото пред 5-те съдебни състава /два на ВКС, два на ОС-Видин и РС-Видин/. Ответниците по молбата-ищци по делото Д. Х. А. и Е. П. А. са подали писмен отговор. Молбата е оспорена по отношение на размера на претендираната за държавна такса сума, която считат, че следва да е 1668 лв. Претенцията за юрисконсултско възнаграждение е оспорена изцяло като неоснователна, поради липса на данни за заплатено в претендирания размер юрисконсултско възнаграждение, поради прекомерност на претендираното възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и поради несъответствие между претендираната сума с изхода на делото. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Молбата е основателна само по отношение на разноските, които ответникът е направил във връзка със заплатените от него държавни такси, пропорционално на уважената част от жалбата на касатора по двата иска за сумата 41200 лв., както следва: 2% от тази сума или 824 лв. за въззивен съд, 2% от тази сума или 824 лв. за касационен съд и 20 лв. за допускане на касационно обжалване или общо сумата 1668 лв. Основателно е възражението, основано на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение претендираната за юрисконсултско възнаграждение сума. При обща цена на исковете от 70000 лв. касаторът-ответник по делото е спечелил отхвърляне на исковете за сумата 41200 лв. и би имал право да получи за всяка една от трите инстанции не повече от определения с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер. Според последната за претенции над 10000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 650 лв. плюс 2% над горницата, което прави по 1274 лв. за всяка инстанция или общо 3822 лв. При това положение ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски по делото в общ размер 5490 лв., поради което Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение