Определение № 4705 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Х. Х. и А. Т. Х. срещу решение № 541 от 23.04.2026 г. по в. гр. д. № 2208/2025 г. на Пловдивския окръжен съд. С молба вх. № 19426 от 17.09.2026 г. Б. Х. Х. и А. Т. Х. са поискали отвод на съдебния състав по съображения, че е предубеден, тъй като се е произнасял по сходен спор, приключил с определение по чл.288 ГПК № 228/21.01.2025 г. по гр. д. № 1584/2024 г. Настоящият състав на ВКС констатира следното: С обжалваното в настоящото производство решение № 541 от 23.04.2026 г. по в. гр. д. № 2208/2025 г. на Пловдивския окръжен съд, след частична отмяна на решение № 297 от 27.05.2024 г. и допълнителното решение № 267/19.05.2025 г. по гр. д. № 1659/2022 г. на РС-Асеновград, са отхвърлени предявените от Б. Х. Х. и А. Т. Х. срещу Елена Я. П. искове: по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на 1/2 ид. ч. от приземен /избен/ етаж, заснет като самостоятелен обект с идентификатор [№] по КК на [населено място], [община]; отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК – че ответницата не е собственик на поземления имот, върху който е построена сградата - [№], както и за прогласяване нищожност на договор за дарение на недвижим имот, оформен с нот. акт № 1015 от 1993 г., по силата на който С. Я. Ч. и Д. Я. Ч. са дарили на Елена Я. П. 2/3 ид. ч. от същия приземен етаж, до размер на 1/2 от дарението, а също и за отмяна на констативни нотариални актове. Тези искове се основават на твърдение, че процесният приземен етаж не представлява самостоятелен обект на собственост, а е принадлежност в идеални части към двата жилищни етажа от същата сграда, на един от които /втория/ собственици са ищците Б. Х. Х. и А. Т. Х.. Основен спорен въпрос по това дело е дали приземният етаж е самостоятелен обект, или принадлежност към двата жилищни етажа. С определение № 228/21.01.2025 г. по гр. д. № 1584/2024 г. на ВКС, постановено в състав М. С., С. К. и Г. Г., не е допуснато касационно обжалване на решение № 118/24.01.2024 г. по в. гр. д. № 2631/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което след отмяна на решение № 353/17.07.2023 г. по гр. д. № 1658/2022 г. на Асеновградския районен съд са отхвърлени предявените от С. П. Х., М. Д. Х. и В. Д. Ч. срещу Е. Я. П. искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на 1/2 ид. ч. от същия имот - целия приземен/избен етаж с идентификатор [№]; отрицателен установителен иск - че ответницата не е собственица на 1/3 ид. ч. от ПИ с идентификатор [№], както и на целия приземен етаж; иск по чл.26 ЗЗД - да бъде прогласена нищожността, поради невъзможен предмет и противоречие със закона, на договор за дарение, изповядан с н. а. № 1015, том 6, дело № 1503/20.07.1993 г., по силата на който С. Я. Ч. и Д. Я. Ч. са дарили на ответницата 2/3 ид. ч. от приземния етаж с идентификатор [№], както и за отмяна на констативни нотариални актове. Ищците по това дело са собственици на първия жилищен етаж от сградата, в която се намира спорният приземен етаж. И по това дело основният спорен въпрос също е бил дали приземният етаж е самостоятелен обект, или прилежаща част към всеки от двата жилищни етажа. При тези данни следва да се приеме, че е налице условието на чл.22, ал.2 ГПК за отвод на двама от членовете на съдебния състав – С. К. и Г. Г., които са участвали в предходното дело и са формирали становище по основния спорен въпрос, който се поставя и по настоящото дело - дали приземният етаж е самостоятелен обект, или прилежаща част към всеки от двата жилищни етажа на сграда с идентификатор [№] по КК на [населено място], [община]. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,