Определение № 50028 от 06.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2022 г.

С определение №50179 от 01.11.2022г., постановено по настоящето гр.д.№3224/2022г. по описа на ВКС, I г.о., е спряно изпълнението на влязлото в сила решение от 01.10.2010г. по гр.д.№7229/2006г. на СРС, 46 състав, оставено в сила с решение №262152 от 18.11.2020г. по гр.д.№8363/2011г. на СГС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение №60416 от 30.11.2021г,. постановено по гр.д.№2274/2021г. на ВКС, II г.о., с което на основание чл. 108 ЗС В. К. А. е осъден да предаде на „Евилард България“ ООД владението върху недвижим имот – УПИ ........., кв. ........., местност „Л.“, к-с „Б. шосе II част“ в [населено място]. За обезпечаване на спирането подалите по реда на чл. 304 ГПК молба за отмяна лица са внесли сумата от 83923лв. по сметката за обезпечения на ВКС. С решение №50147 от 25.11.2022г., постановено по същото дело, решение от 01.10.2010г. по гр.д.№7229/2006г. на СРС, 46 състав и решение №262152 от 18.11.2020г. по гр.д.№8363/2011г. на СГС са отменени по реда на чл. 307, ал. 3 ГПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд. Постъпила е молба от адв. В. А. В., процесуален представител на молителите А. В. А. и Б. В. А., с искане внесената от тях парична гаранция по направеното искане за спиране в размер на 83923лв. да бъде върната по посочената в молбата банкова сметка. Препис от молбата е изпратен до ответника по молбата за отмяна „Евилард България“ ООД за становище, като в посочения в съобщението срок отговор от дружеството не е постъпил и становище по искането за освобождаване на внесената гаранция не е изразено. За да се произнесе по искането, настоящият състав на ВКС взе предвид следното: Когато по реда на чл. 309, ал. 1 ГПК е спряно изпълнението на влязло в сила решение относно вещни права върху недвижим имот, внесената гаранция обезпечава възможността ищецът да предяви иск за обезщетяване на вредите от спирането на изпълнението в хипотеза, при която молбата за отмяна е оставена без уважение. В този смисъл чл. 282, ал. 4 ГПК, която разпоредба се прилага и при спиране на изпълнението на влязло в сила решение при подадена молба за неговата отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Съгласно чл. 309, ал. 2, изречение първо ГПК ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира и в този случай внесената по реда на чл. 309, ал. 1 ГПК гаранция не служи за обезпечение на евентуалните пропуснати ползи от лишаване от ползването, които ищецът по ревандикационния иск би претърпял, ако и при новото разглеждане предявеният от него иск бъде уважен. Вреди от забавяне на изпълнението по смисъла на чл. 282, ал. 4 ГПК не биха могли да се претендират, тъй като молбата за отмяна е приета от съда за основателна. За разлика от хипотезата, при която предмет на разглеждане е парично притезание и изрично в чл. 282, ал. 5 ГПК е предвидено, че внесеното обезпечение се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено, при исковете относно вещни права внесеното по реда на чл. 309, ал. 1 ГПК обезпечение не може да послужи в изпълнителното производство, ако предявеният иск бъде уважен. По тези съображения настоящият състав приема, че искането е основателно и следва да бъде уважено, като внесената като обезпечение сума в размер на 83923лв. бъде преведена по посочената в молбата банкова сметка. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение