Определение № 149 от 09.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3902/2015 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от 23.04.2015г. на [община], чрез И. Е. К. - и. д. кмет на [община] за отмяна на влязло в сила решение № 146 от 23.01.2015 г., постановено по гр. д. № 2568/2014 г. на Окръжен съд – [населено място]. Ответникът по молбата манастир „Св. Св. К. и Д.”, чрез адвокат Е. Г., изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата в писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК. Молителят е сочи основанията по чл. 303, ал. 1, т. и 2 ГПК. Твърди, че решението е взето при недостатъчен доказателствен материал, тъй като са открити нови писмени доказателства, които са от съществено значение за изхода на делото и с които не е успял да се снабди своевременно. Твърди, че свидетелските показания по са тълкувани изопачено от съда, поради което подържа наличие и на основанието по чл.303, ал. 1, т. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост, намира, че подадената молба за отмяна следва да бъде допусната до разглеждане, тъй като е подадена в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК тримесечен срок, от надлежно легитимирана страна срещу подлежащо на отмяна по реда на чл.303, ал. 1 ГПК влязло в сила съдебно решение, с което е разрешен по същество спор между страните. Основателността на твърденията следва да се провери по същество. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение