Определение № 3252 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2690/2024 г.

Производството по делото e по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ против определение № 13/04.01.2024 г., постановено по адм. д. 12272/2023 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, поради което иска да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът В. Крумов оспорва частната жалба в писмено възражение Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение тричленен състав на Върховния административен съд оставя без разглеждане частната жалба на началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ против определение № 1957/03.11.2023 г., постановено по КАНД№454/2023 г. по описа на Административен съд- Благоевград и прекратява производството по делото. С цитираното определение Административен съд – Благоевград е ира производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд гр. Хасково. За да постанови този резултат тричленният състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното определение, с което е спряно производството по делото не е от категорията обжалваеми съдебни актове съгласно изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, поради и което частната жалба е процесуално недопустима. Посочено е, че забраната за инстанционен контрол на определението за спиране се отнася както за хипотезата, при която съдът спира висящо пред него дело заради преюдициално запитване до СЕС, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава – членка. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно тричленният състав на Върховния административен съд приема, че необжалваемостта на съдебните определения, постановени от съда по чл. 631, ал. 1 от ГПК, с които се спира производството по делото, поради отправено от съда преюдициално запитване до СЕС, предопределя и необжалваемост на определенията, постановени по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, от друг съд във връзка с това отправено преюдицално запитване. Действително, разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК съдържа хипотеза, изключваща инстанционен контрол, но само в случаите когато запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, спирането на производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС, поради отправено запитване по различно от висящото производство, съдържа възприета от съда преценка на преюдициалност, пряко обуславяща прилагането на процесуалния закон по глава седемнадесета, раздел първи ГПК. Поради това в този случай определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред СЕС е от съществено значение за правилното решаване на спора по конкретния казус. След като е налице спиране на производството до произнасянето на СЕС по дело С-61/2023 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните за определен срок да извършват процесуални действия. Поради това се дължи от касационната инстанция отговор дали подвигнатите с преюдициалното запитване до СЕС въпроси също са от значение за изхода на спора по спряното дело. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно и същото следва да се отмени, а делото да се върне на тричленния състав на Върховния административен съд за произнасяне по същество по подадена от началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ частна жалба. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените да бъдат съобразени в зависимост от окончателния изход на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,