Определение № 333 от 04.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 171/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма]-Шумен срещу разпореждане от 21.11.2011 г. на АС –Варна. по в.т. дело №473/2011г., с което е оставена без разглеждане молбата от 18.11.2011 г. по чл.248 от ГПК на същия жалбоподател за изменение в частта за разноските на решение № 255 /11.11.2011 г. по в.т.д. №473/2011 г. на същия съд. Навежда се оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, доколкото съдът е постановил оставяне без разглеждане на молбата като недопустима без да са налице основания за това. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл. 248 ал.3 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане за оставяне без разглеждане на молбата от 18.11.2011 г. по чл.248 от ГПК на същия жалбоподател за изменение в частта за разноските на решение № 255 /11.11.2011 г. по в.т.д. №473/2011 г., съдебният състав е приел, че с тази молба се цели изменение на решението на въззивния съд не относно направените в производството пред него разноски, а на тези направени в производството по обезпечение на иска и в производството пред първата инстанция, които са били и част от предмета на произнасяне от въззивния съд по разгледаната пред него въззивна жалба. Настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ ро т.о. споделя напълно правните съображения на въззивния съд. Въпросът за размера и основанието за присъждане на разноските в полза на [фирма]-Шумен от първоинстанционния съд в частта за адвокатското възнаграждение в производството по обезпечение на иска и в производството пред първата инстанция са били и част от предмета на произнасяне от въззивния съд и подлежат на корекция по реда на касационното обжалване, а не по реда на чл.248 от ГПК, по който може да се коригира от страна на съответния съд произнасянето му само относно направените пред него разноски. С оглед изложеното обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение