Определение № 239 от 07.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 355/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Е. И. С., вх. № 124/17. 01. 2018 г., за изменение на решение № 184 от 29. 12. 2017 г. по гр. д. № 355/2017 г. на ВКС, 1 г.о. в частта за разноските. Иска се сумата на присъдените разноски да бъде увеличена чрез прибавяне и на част от разноските, направени при водене на делото в първата и въззивна инстанции, съответно на отхвърлената част от исковете. Ответниците по молбата С. М. Р. и Х. К. Р. не изразяват становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК е недопустима, тъй като не е налице предвидената в чл. 80 изр. 2 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането й - представяне на списък по чл. 80 ГПК до приключване на последното заседание. Съгласно приетото в точки 2 и 8 от ТР № 6/2013 г., списъкът на разноските следва да съдържа изброяване на разходите, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. Същият може да бъде представен самостоятелно, но може и да бъде инкорпориран в искова молба, жалба, отговор на искова молба или жалба. В случая, до приключване на устните състезания пред касационната инстанция жалбоподателят не е представил списък с разноските, чието присъждане претендира – самостоятелно или като част от друг документ. Липсата на списък по чл. 80 ГПК е процесуална пречка за развитие на производство по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Като недопустима, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане. Независимо от горното, за пълнота следва да се отбележи, че в устните състезания пред настоящата инстанция процесуалният представител на касатора – молител в производството по чл. 248 ГПК изрично е заявил, че претендира разноски само за касационната инстанция и то само тези, направени за платена държавна такса. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение