Определение № 307 от 02.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1133/2011 г.

Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК – за поправка на очевидна фактическа грешка по искане на страна. Образувано е по молба с вх.№ 500/17.І.2014 г. на касатора [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК, в която се поддържа, че след като в мотивите към постановеното по реда на чл. 293 ГПК решение № 63/21.VІ.2013 г. по настоящето дело ВКС е „формирал изрична воля за основателност на главния иск, уважил е предявеният иск с правно основание по чл. 86 ЗЗД по отношение на мораторните лихви от датата на изискуемостта на вземането до датата на завеждане на иска, но не е изявил изрично в осъдителния диспозитив присъждането на лихвите от датата на предявяване на иска”, налице е пропуск, който видимо представлявал очевидна фактическа грешка, която следвало да бъде отстранена по предвидения за това специален процесуален ред. По реда на чл. 247, ал. 2 ГПК ответното по касация и по тази молба М. е изразило становище чрез своя юрисконсулт, че искането е недопустимо, тъй като вместо за поправка на очевидна фактическа грешка, молбата всъщност представлявала такава по чл. 250 ГПК – за допълване на постановеното от касационната инстанция решение по спора с произнасяне „по цялото искане”. Предвид подаването й обаче след изтичането на преклузивния едномесечен срок, считано от постановяване на това решение по реда на чл. 293 ГПК, същата – като процесуално недопустима – следвало да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че по искането, с което е сезиран, следва да се произнесе с определение, предвид следното: В петитумната част на исковата молба на [фирма]-София /с вх. № 1873 от 12.І.2010 г. по описа на СГС/ срещу ответното М. по първата от обективно кумулативно съединените искови претенции – тази за присъждане дължимата цена от 350 467.20 лв. за доставените му 224 бр. принтери, ведно със стартерни пакети консумативи, 20 бр- стандартни пакети консумативи и 50 бр. черни тонери, изрично е било формулирано и искане за присъждане на „законната лихва върху същата сума след датата на завеждане на исковата молба”. Не се констатира в мотивите към решението, чието поправяне се иска, настоящият състав на ВКС да е формирал воля /извън тази за присъждането на главница в размер на 350 467.20 лв., на мораторни лихви в размер на сумата от 13 922.82 лв., считано от датата на всяка една отделна доставка на принтери и до завеждането на делото и съответно на съдебно-деловодни разноски за трите инстанции в общ размер на 29 181.20 лв./ за присъждане на законната лихва върху главницата от 350 467.20 лв., считано от предявяване на исковете /12.І.2010 г./ и до окончателното й изплащане. Съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви след неговото предявяване, т.е последните имат характера на неразделна част от иска. Ноторно е обаче, че пропускът на съда да вземе становище /в мотивите си към решението/ по част от иска не представлява очевидна фактическа грешка, поради което отстраняването му следва да се извърши единствено по пътя на допълване на решението. Съгласно чл. 250, ал. 1, изр. 2-ро ГПК молба за допълване на решение се подава в едномесечен срок от връчване на решението или от влизането му в сила, а според чл. 296, т. 1 от процесуалния закон, решени което не подлежи на обжалване, като постановеното по реда на чл. 293 ГПК, влиза в сила. Следователно касаторът [фирма] е могъл да иска допълване на решението, постановено от ВКС по настоящето дело, с присъждане – допълнително - и на законната лихва върху главницата от 350 467.20 лв., считано от предявяването на исковете пред първостепенния съд и до нейното окончателно изплащане, но не по-късно от датата 22 юли 2013 г. (присъствен ден, понеделник). Ето защо, подадената близо шест месеца по-късно молба „за поправка на очевидна фактическа грешка” не може служебно да бъде преквалифицирана като искане за допълване на решение и се явява процесуално недопустима. Като такава ще следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение