Определение № 8785 от 15.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6495/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на адв. К. Трифонова от САК, представляваща К. Г. Т., [ЕГН], действаща чрез нейния баща и законен представител Г. З. Т., срещу определение № 3938/15.04.2024 г., с което е оставена без уважение молбата й за допълване на решение № 599/25.01.2024 г. по адм. дело № 5714/2023 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), в частта му за разноските. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска Върховният административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да измени решението на същия съд в частта му за разноските, като бъде уважено искането за присъждане на разноски съгласно представените доказателства. Ответникът - кметът на район „Триадица“ на Столична община, не изразява становище по частната жалба. При извършената проверка Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на второинстанционен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Първоначално Административен съд – София-град е бил сезиран с жалба от К. Г., действаща чрез нейния баща и законен представител Г. З. Т., срещу заповед № РТР23-РД56-1831 от 22.05.2023 г. на кмета на район „Триадица“ на Столична община, с която е наредено да се изпълни принудително преместване на ИУМПС „БМВ“, с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателката, паркирано върху територия общинска собственост – гр. София, район „Триадица“. В проведеното производство е установено наличие на нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, от значение на решаване на делото, с оглед на които съдът е приел, че процедурата по принудително преместване по реда на чл. 46, ал. 5 от НУОПОЧТСО за посочено МПС е неприложима и е отменил процесната заповед на кмета на район „Триадица“. По отношение на претендираните от жалбоподателката (респ. нейният адвокат-пълномощник) разноски е посочено, че такива не се следват, тъй като именно тя с поведението си е дала повод за издаване на заповедта, съответно за водене на делото пред първоинстанционния съд. С оспореното пред настоящата касационна инстанция определение № 3938/15.04.2024 г. АССГ е оставил без уважение молбата на К. Г. Т. за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. Изложени са мотиви, че при приложение на чл. 142, ал. 2 от АПК актът е отменен, но въпреки това жалбоподателката с поведението си е дала повод за издаване на процесната заповед и с оглед общия принцип, че отговорността за разноски е отговорност за неправомерно поведение, следва, че направените от жалбоподателката такива за водене на делото пред АССГ трябва да останат в нейна тежест. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Отговорността за разноски в производството по оспорване на административни актове пред съда е уредена в чл. 143 от АПК. Според ал. 1 от този член, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, а според ал. 3, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Тълкуването на посочените разпоредби налага извод, че отговорността за разноските в съдебното административно производство е материална последица от неговото развитие, която е уредена в процесуалния закон – АПК. Съгласно императивната норма на чл. 143, ал. 1, когато административният акт, предмет на съдебен контрол, бъде отменен като незаконосъобразен от съда, разноските на адресата се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта. В конкретния случай неправилно първоинстанционният съд е анализирал дали поведението на жалбоподателя е било причина за издаване на заповедта, съответно за водене на делото, по смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК, тъй като установените по делото факти не се субсумират под хипотезата на цитираната норма – оспорването против административния акт не е отхвърлено, нито производството по делото е прекратено. АССГ правилно е установил възникването на нови факти при условията на чл. 142, ал. 2 от АПК, но неправилно е приел, че в тази хипотеза не се дължат разноски. Предвид изхода на правния спор, в условията на чл. 143, ал. 1 от АПК на подателя на жалбата се следват разноски, които трябва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал акта. Като е приел друго и е оставил без уважение искането за допълване на решението в частта му за разноските, Административен съд - София-град е постановил неправилно определение, което подлежи на отмяна. Предвид горното и с оглед своевременно заявената претенция за присъждане на сторените по делото разноски, обективирана в молба от 16.10.2023 г. (л. 52 от адм. дело № 5714/2023 г. на АССГ), Столична община следа да бъде осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 (хиляда) лева на адв. К. Трифонова за оказаната безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата, и на К. Г. Т. сумата в размер на 10 (десет) лева за заплатената държавна такса, съгласно представените списък за разноски по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие от 13.10.2023 г. (л. 55 от адм. дело № 5714/2023 г. на АССГ) и пълномощно от 09.08.2023 г. (л. 94 от същото дело). Мотивиран така, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение