Определение № 691 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5969/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 - ро ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. И. С. против разпореждане № 316 от 22.10.2015 г., постановено ч. гр. д. № 4291/2015 г. на ВКС. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане е върната като процесуално недопустима частна жалба вх. № 10 443 г. от 01.10.2015 г. против определение № 610 от 25.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4291/2015 г. на ВКС, с което е оставено в сила разпореждане № 219 от 24.07.2015 г. по ч. гр. д. № 3514/2015 г. по описа на ВКС. Определението на съда е правилно. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 - ро ГПК определения, постановени от състав на ВКС, подлежат на обжалване пред друг тричленен състав само в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, т.е. когато с него за пръв път се прегражда по - нататъшното развитие на делото. Законът не предвижда възможност за последващ инстанционен контрол на определение на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 – ро ГПК, поради което съдията – докладчик правилно е върнал частната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение