Определение № 9617 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8838/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на А. А. Б., чрез адв. Й. Найденова от САК, против определение № 886 от 28.05.2026 г. по адм. д. № 216/2026 г. по описа на Административен съд -Враца. В частната жалба се поддържа, че административният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от АПК, предвиждаща обжалване на мълчалив отказ в двумесечен срок от изтичането на срока, в който органът е бил длъжен да се произнесе. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на Административен съд –Враца за произнасяне по съществото на спора. Ответната страна началникът на 09 РУ на СДВР не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С определение № 886 от 28.05.2026 г. по адм. д. № 216/2026 г. по описа на Административен съд -Враца е прекратено съдебното производство по жалбата на А. А. Б. против мълчалив отказ на началникът на 09 РУ на СДВР за възобновяване на административното производство по издаване на заповед за ППАМ № 25-4332-000315/13.01.2025 г. и нейната отмяна. За да постанови този резултат съдът приема, че производството за възобновяване е специфично, приложима е разпоредбата на чл. 103, ал. 3 от АПК, отказът подлежи на оспорване по реда на глава десета, раздел IV АПК, а 14 -дневният срок по чл. 197 от АПК е пропуснат. Определението е правилно. По делото е установено, че жалбоподателят е инициирал административно производство по чл. 99 от АПК с искане от 11.02.2026 г. за възобновяване на производство по издаване на заповед № ППАМ № 25-4332-000315/13.01.2025 г. на служител в група „ОРР“, сектор „ОП“ в 09 РПУ при СДВР. Предвид препращащата разпоредба на чл. 103, ал. 3 от АПК производството се разглежда по реда на глава десета, раздел IV АПК, който в чл. 97, ал. 1 от АПК урежда двуседмичен срок за произнасяне от получаване на преписката, когато административният орган е едноличен. По делото няма спор за прилагането на чл. 97, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 97, ал. 5 от АПК когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Следователно на оспорване пред съда подлежат както изричния, така и мълчаливия отказ за произнасяне по чл. 99 от АПК. Със специалната разпоредба на чл. 103, ал. 3 от АПК отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел IV, т. е. по реда на чл. 197 и сл. от АПК пред съд, като законът не прави разлика между изричен или мълчалив отказ. Срокът, който е уреден, е 14-дневен от получаване на съобщението. При липса произнасяне безспорно няма съобщаване, но срокът трябва да се чете, съгласно общото правило на чл. 149, ал. 2 от АПК от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Релевираният довод на частния жалбоподател, че срокът за обжалване на мълчаливия отказ е двумесечен срок, е неоснователен. Константна е съдебната практика на ВАС, че предвид препращането към глава десета, раздел IV от АПК, общото правило за съдебно оспорване на мълчалив отказ в двумесечния преклузивен срок е неприложим (в този смисъл определение № 8576 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8043/2014 г., III отд., определение № 4884 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2581/2019 г., 5-членен с-в, определение № 15 от 6.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12128/2024 г., VII отд., определение № 10675 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10638/2025 г., V о., и др.). 14-дневният срок за съдебно обжалване, предвид спецификата на хипотезата, а именно - че се касае за мълчалив отказ, започва да тече от формирането на отрицателното по своето съдържание волеизявление, а именно – от последния ден, в който е следвало да се произнесе органът, или в случая - 25.02.2026 г. Като е изчислил, че 14-дневният срок за оспорване пред съд е изтекъл на 12.03.2026 г., съдът правилно е приел, че жалбата от 06.04.2026 г. е просрочена. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение