Решение № 4910 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8029/2011 г.

Решение № 4910 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8029/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Галина Ангелова Али с адрес: с. Паничково, община Черноочене, област Кърджали срещу решение № 589/12.04.2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1862/2010 г., с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт /РА/ № 091000524/4.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, И. Р. М. - гр. Кърджали, потвърден с решение № 554/27.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се следното: Средствата, необходими за живот, са определени на базата на средностатистически данни, които съдът неправилно е кредитирал, като е игнорирал свидетелските показания. Погасителните вноски във връзка със закупения недвижим имот са правени от бащата на ревизираното лице с негови средства. При сключването на брака съпрузите са получили дарения. Преди сключването на брака съпругът на жалбоподателката е реализирал лични доходи от работа в строителството. Съпрузите имат реализирани доходи от работата си в чужбина. Представени са по делото декларации за предоставени средства от други лица. Всички изброени обстоятелства са надлежно установени с писмени и гласни доказателства и съдът е следвало да ги съобрази. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Галя Атанасова Коева - Димитрова по съображения, изложени в писмено становище и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 091000524/4.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, И. Р. М. - гр. Кърджали, потвърден с решение № 554/27.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Органът по приходите е установил наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за всяка една от ревизираните години. Поради това данъчната основа е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и съответно - определено е задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 2 427.83 лв. и лихви - 1 627.21 лв.; за 2005 г. - 8 243.64 лв. и лихви - 4 509.61 лв.; за 2006 г. - 3 666.63 лв. и лихви - 1 517.17 лв., както и задължение за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2 039.67 лв. и лихви - 558. 44 лв. От фактическа страна в хода на ревизията е установено следното: За 2004 г. лицето не е получавало каквито и да било доходи. На 21.07.2004 г. Галина Ангелова и баща й Ангел Илиев сключват договор за банков кредит за закупуването на недвижим имот /търговски обект/ в размер на 160 000 лв. От 27.11.04 г. Ангелова е семейна. За 2004 г. съпругът не представя доказателства за получавани доходи. Данъчната основа е формирана на базата на разходите за издръжка и съответната част от разходите за погасяване на кредита към "Банка ДСК" ЕАД. За 2005 г. Установено е, че лицето е пребивавало 261 дни във Великобритания и 92 дни в България. Не са представени доказателства за получени доходи от Галина Ангелова и от съпруга й Рамадан Али нито във Великобритания, нито в България. Данъчната основа е формирана на базата на необходимите разходи за живот в чужбина и в България и съответните разходите за погасителните вноски. За 2006 г. Ревизираното лице е получавало доходи от трудово правоотношение. Пребивавало е във Великобритания 63 дни. Не са представени доказателства за получавани доходи от съпруга й. Установено е, че през 2006 г. последният е едноличен собственик на капитала на "Мега Билд" ЕООД, но не са представени доказателства за изплащане не дивиденти, трудово възнаграждение или други възнаграждения. В декларацията по чл. 51 от ЗКПО (отм.) и отчета за приходите и разходите са декларирани само разходи за строителство /незавършено/ в размер на 50 хил. лв., но не е отчетено завършено строителство. Установено е също така, че придобитият през 2004 г. недвижим имот е отдаден под наем, но не са представени доказателства за реално получавана наемна цена. В счетоводството на наемателя "Супер мебел" ООД няма отчитани разходи за заплащане на наемни вноски. Самото лице също не е представило доказателства за заплащане на наема от страна на наемателя. Данъчната основа е формирана на базата на разходите за издръжка на живот в периода на пребиваване в чужбина и в България и разходите за погасителните вноски по кредита, превишаващи получения доход от трудово правоотношение. Закупеният недвижим имот е продаден през същата година на същата цена. За 2007 г. Ревизираното лице е получавало трудово възнаграждение, обезщетение за майчинство и социални помощи. Не се доказва получаване на наем по договора за наем. Не се представят доказателства за получени доходи от съпруга. За 2007 г. дружеството "Мега Билд" ЕООД отчита загуба в размер на 28 176 лв. Данъчната основа е формирана на базата на разходите за издръжка за живот, разходите за погасяване на кредита от банката, платени местни данъци и такси и половината от разходите за закупуване на лек автомобил, превишаващи получените доходи. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу РА, като подробно е обсъдил доказателствата по делото и е отговорил на всички доводи и възражения на жалбоподателката. Правилно съдът е приел, че през 2005 г. ревизираното лице е местно лице по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗОДФЛ (отм.), тъй като е с постоянно местоживеене на територията на страната по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОДФЛ (отм.) и няма доказателства за трайното му установяване във Великобритания. Установено е по безспорен начин, че жалбоподателката през тази година е била студентка във ВСУ "Черноризец Храбър" и многократно се е завръщала в страната. Освен това през 2004 г. е придобила недвижим имот. Обсъдени са и нормите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане между правителството на Народна Република България и Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, в сила от 1.01.1988 г., които се прилагат приоритетно според чл. 16, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.). Прието е, че лицето има по-тесни лични и икономически връзки с България, доколкото такива по отношение на Великобритания не се установяват. В касационната жалба не се излагат доводи за неправилност или незаконосъобразност на мотивите на решението в тази част. Доводът на жалбоподателката, че погасителните вноски са правени изцяло със средства на нейния баща, съдът е приел за недоказани. Показанията на бащата, разпитан като свидетел, не се подкрепят от други доказателства и не се установява той да е разполагал с необходимите средства за това. След като от страна на жалбоподателката не се представят доказателства, установяващи конкретно направени разходи за живот, правилно ревизиращите органи са възприели статистическите данни от НСИ за страната и данните за статистиката във Великобритания. Не е доказано и твърдението на жалбоподателката, че тя и съпругът й са живели в едно домакинство с нейните родители и са били изцяло издържани от тях. Свидетелските показания на двамата родители не са кредитирани от съда, тъй като не са подкрепени от други доказателства. Освен това, в декларациите по чл. 124 от ДОПК, подписани от тях двамата във връзка с извършвана на тях ревизия по чл. 122 от ДОПК, не са декларирани такива обстоятелства. Декларациите на съпруга и неговите родители за спестени и дарени средства са приети като писмени свидетелски показания, които са недопустими. Декларираните обстоятелства не се доказват чрез други доказателства. Заключенията на ССЕ /основно и допълнително/ не променят така направените изводи. В касационната жалба се твърди, че погасителните вноски по кредита от "Банка ДСК" са правени изцяло със средства на бащата на жалбоподателката, както и че тя и съпругът й /след сключването на граждански брак през м. ноември 2004 г./, както и детето й /след неговото раждане/ са живели в едно домакинство с нейните родители и са били издържани от тях. Правилно е прието в обжалваното решение, че тези твърдения не са доказани. Липсват доказателства за това, че постоянният адрес на Галина Али и съпруга й Рамадан Али е този на нейните родители, за това, че майката и бащата на жалбоподателката през процесния период от време са разполагали с достатъчно средства, за да могат да направят спорните разходи, както и за това, че средствата за погасителните вноски са изцяло на нейния баща. Твърденията на бащата, разпитан като свидетел, че той лично е внасял парите по банковата сметка за погасяване на кредита и че те са негови, не се подкрепят с каквито и да било доказателства /например доказателства за теглене или превод на сумите на съответните дати от лична банкова сметка/. По делото е установено, че на Ангел Боянов Илиев и на Вера Алекова Илиева /родители на жалбоподателката/ са извършени ревизии по реда на чл. 122 от ДОПК, възложени съответно със заповед № 1000529/12.02.2010 г. и заповед № 1000530/12.02.2010 г., приключили с РА, които са обжалвани по съдебен ред, но съдебните производства не са приключили. Във връзка с тези ревизии Ангел Илиев и Вера Илиева са подписали декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2005 г., 2006 г. и 2007 г., в които в р-л II не е декларирано, че заедно с тях живее и навършилата пълнолетие дъщеря, която издържат. Декларацията на съпруга Рамадан Али, представена в производството по съдебно обжалване, имаща характер на свидетелски показания в писмен вид, според която той е работил във Великобритания през периода 2000 г. - 2001 г. и е имал спестявания от работата си там, също не е подкрепена с доказателства. Извлечение от сметката в посочената банка и документи от работодателя за изплатени суми, макар да се сочат като доказателства в декларацията, не са представени по делото. Декларациите от родители на съпруга - Ахмед Али и Шерифе Али за предоставени суми като сватбен подарък и във връзка с престоя в Англия /3 500 лв. и 9 500 лв./ също са представени в съдебното производство и представляват писмени свидетелски показания, неподкрепени от други доказателства - доказателства за притежаването на посочените суми, за внасянето им по банкови сметки от съпрузите след като са им дарени и др. Изложеното се отнася и до представените в съдебното производство декларации от родителите на жалбоподателката за дарени суми на сватбата / 6 900 лв./, както и декларацията от Сабрина Андреева, че по време на престоя в Лондон тя е заплащала разноските за ток и вода и че им е предоставила жилището си, за да живеят в него на квартира без да заплащат разходи за това. Доказателства за реализирани доходи в чужбина от жалбоподателката и нейния съпруг, както и в страната от съпруга на жалбоподателката по време на работата му на различни строителни обекти, не са представени. Що се отнася до статистическите данни относно разходите, необходими за издръжката на едно лице, на които се позовават органите по приходите, неоснователно се твърди в касационната жалба, че са произволни и не следва да се вземат предвид, доколкото тези данни по никакъв начин и чрез представянето на каквито и да било доказателства не са опровергани. С оглед на изложеното, решението на АС - Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, на ответника по касация за касационното производство не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като същият не е представляван от юрисконсулт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение