Определение № 10432 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2939/2024 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Община Враца за изменение на Решение №8484 от 08.07.2024 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело №2939/2024 г., в частта за разноските. Искателят сочи, че съдът неправилно е лишил Община Враца от адвокатски разноски, доколкото такива действително са били сторени. Същите са платени с банков превод от възложителя на поръчката и партньор на бенефициера „Тролейбусен транспорт – Враца“ ЕООД в полза на представляващия жалбоподателя и ответник по касация – адвокат Костова. „Тролейбусен транспорт – Враца“ ЕООД не е и не може да стане страна по делото, въпреки, че е пряко заинтересован от участието си в него. Правното качество на това лице е подобно на третото лице помагач в гражданския процес. Искателят се позовава на Решение №10 от 29.09.2016 г. по конституционно дело №3/2016 г. на Конституционния съд. Сочи, че разноските са заплатени от „Тролейбусен транспорт – Враца“ ЕООД от името на Община Враца, съгласно уговореното в Допълнително споразумение №3 от 26.06.2023 г., неразделна част от Споразумение за сътрудничество от 09.01.2020 г., сключено между тези страни и одобрено от ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. (ОПОС). В споразумението е уговорено, че средствата в размера на определените финансови корекции са за сметка на възложителя на съответната обществена поръчка и се отнасят в негов разход, включително разноските за адвокат и държавни такси пред съда, както и всички други разходи, които възникнат. В тази връзка Община Враца и „Тролейбусен транспорт – Враца“ ЕООД са уговорили посоченото „превъзлагане“ на разноските по делото. Това е изрично отбелязано в писменото пълномощно на Община Враца, представлявана от кмета, с изх. №1419 от 26.06.2023 г. При наличие на писмено споразумение между страните разноските са платени на валидно правно основание. Дори споразумението да не е налично, фактът на заплатени разноски от трето лице, в полза на задълженото лице, погасява неговото задължение. Правото не се интересува от вътрешните отношения между страните, по повод на които едната изпълнява чуждо задължение. Ако загубилата страна не поеме разноските по делото тя няма да получи санкция за неоснователно проведения процес. Налице е решение на Върховния административен съд (ВАС) в обратен смисъл, а именно Решение №6456 от 15.06.2023 г. по адм. дело №561/2023 г. По посочените и по подробно изложени аргументи, прави искане решението да бъде изменено в частта за разноските, като на Община Враца присъдят разноските за адвокатско възнаграждение доказани пред първата и касационната инстанция. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. изразява становище за неоснователност на искането. Сочи, че в представените от процесуалния представител на Община Враца фактура и платежно нареждане, удостоверяващи заплащане на адвокатско възнаграждение, като наредител и „клиент“, е посочен "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД, което е лице различно от жалбоподателя - Община Враца. С оглед изложеното претендираното възнаграждение не е заплатено от Община Враца и не съставлява направен от него и доказан разход. В цитираното в молбата споразумение страните (Община Враца и „Тролейбусен Транспорт - Враца“ ООД) приемат да разпределят отговорностите и задълженията по предмета му само и единствено между тях. Ако съдът приеме молбата за изменение на решението за основателна, изразява подробно становище за прекомерност на претендираните разноски. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С Решение №8484 от 08.07.2024 г. по адм. дело №2939/2024 г., ВАС e отменил Решение №30 от 05.01.2024 г., постановено по адм. дело № 404/2023 г. по описа на Административен съд – Враца, в частта, с която Министерство на околната среда и водите е осъдено да заплати на Община Враца разноски по делото над 2 050,00 (две хиляди и петдесет) лева и е оставил в сила решението в останалата част. За да постанови решението си в частта за разноските, ВАС се е позовал на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на Върховния касационен съд, постановено по Тълкувателно дело № 6/2012 г. Изложил е, че в представените от процесуалния представител на Община Враца фактура и платежно нареждане, удостоверяващи заплащане на адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд, като наредител и „клиент“, е посочен "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД, което е лице различно от жалбоподателя – Община Враца. С оглед изложеното е счел, че претендираното възнаграждение не е заплатено от Община Враца и не съставлява направен от него и доказан разход, поради което неправилно е присъдено на Община Враца с първоинстанционното решение. Отменил е съдебното решение в частта, с която на Община Враца са присъдени разноски по делото над 2 050,00 лв. Приел е, че претенцията на ответника за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски е допустима, но неоснователна, поради липса на надлежни доказателства, които да удостоверяват действително заплащане на претендираната сума за адвокатско възнаграждение. В представените от процесуалния представител на ответника фактура и платежно нареждане удостоверяващи заплащане на адвокатско възнаграждение, като наредител и „клиент“, е посочен "Тролейбусен транспорт - Враца" ЕООД, което е лице различно от ответника – Община Враца. С оглед изложеното претендираното възнаграждение не е заплатено от Община Враца и не съставлява направен от него и доказан разход, поради което и не следва да му бъде възстановено. За да постанови решението си в частта за разноските съдът е изложил мотиви, съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК и е изразил волята си в диспозитива на съдебния си акт. Изложеното в депозираното от Община Враца искане за изменение на решението не може да обоснове различни правни изводи. Съдът дължи преценка дали по делото са налице доказателства, от които да е видно, че страната реално, чрез разходване на свои средства, е извършила заплащането на претендираните разноски. В конкретния случай, по делото нито се твърди, нито се доказва такова действително разходване на средства от името и за сметка на Община Враца. Заплатените от трето лице разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат като разноски, доколкото такова плащане не може да се приеме, че е за сметка на страната, за да е налице основание за присъждането му като реален неин разход. В този смисъл са например Определение № 8663 от 07.10.2022 г. по адм. дело № 8333/2021 г., на ВАС, Определение № 14 от 07.01.2015 г. по ч. т. д. № 3082/2014 г. на ВКС, Определение № 110 от 25.02.2016 г. по ч. т. д. № 311/2016 г. на ВКС, Решение № 30 от 28.04.2017 г. по т. д. № 2334/2015 г. на ВКС, Определение № 274 от 15.05.2017 г. по ч. т. д. № 739/2017 г. на ВКС, Определение № 16 от 28.01.2019 г. по т. д. №866/2018 г. на ВКС, Определение № 444 от 01.07.2019 г. по ч. т. д. № 1029/2019 г. на ВКС, Определение № 556 от 19.12.2019 г. по гр. д. № 4289/2019 г. на ВКС, Решение № 60007 от 15.07.2021 г. по т. д. № 783/2020 г. на ВКС, Определение № 1704 от 19.06.2023 г. по ч. гр. д. № 1424/2023 г. на ВКС и други. Цитираната в молбата на Община Враца изолирана практика не може за обоснове различен правен извод. Това се отнася и до посоченото в молбата Допълнително споразумение №3 от 26.06.2023 г., неразделна част от Споразумение за сътрудничество от 09.01.2020 г., сключено между Община Враца и „Тролейбусен Транспорт - Враца“ ООД, което касае единствено гражданските правоотношения между страните по него, а наред с това е несвоевременно представено. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. Съдебният акт не е непълен, тъй като съдът се е произнесъл по предмета на правния спор изцяло. Не е налице грешка във формирането на волята на съдебния състав, нито пропуск, които да налагат изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Предвид изложеното, искането на Община Враца, за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд