Определение № 647 от 27.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5300/2015 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 17185 от 02.06.2015г. на Б. С. И. чрез пълномощник адв. С. И. Адвокатска колегия [населено място] против въззивно определение № 1474 от 08.05.2015г. по в. гр. дело № 2238/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за възстановяване срока за обжалване на решение № 1656/17.11.2014г. по гр. дело № 2238/2014г. на Варненски окръжен съд. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Ответницата В. П. П. чрез пълномощник адв. Д. оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба е провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Прието е с обжалваното определение, че заболяването през м. февруари от „гнойна ангина” и проведеното домашно лечение, сочено от жалбоподателя като причина за пропускане на срока за обжалване на въззивното решение, няма характер на особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, което не е могъл да преодолее; съобразена е липсата на доказателства в подкрепа на горните твърдения, както и продължителността на срока за обжалване - едномесечен, изтекъл в началото на м. февруари; обстоятелството че решението е било съобщено на пълномощника по делото, с когото жалбоподателят не е твърдял да е прекъсвал контакт; прието е, че „гнойната ангина”, ако действително жалбоподателят е страдал от това заболяване, по своята тежест няма характер на особено непредвидено обстоятелство препятствало подаването на жалба, каквото би било проведено болнично лечение, злополука, природно бедствие и др. - съображения дали основание на съда да приеме, че молбата не покрива изискванията на чл. 64, ал. 2 ГПК и не следва да бъде уважена. Определението е законосъобразно. Правилно съдът е поставил акцент върху липсата на доказателства, извън твърденията в молбата, за претърпяно от жалбоподателя заболяване, за вида и тежестта му, неговото времетраене и интензитет, за да се извърши преценка носи ли заболяването характеристиките на особено непредвидено обстоятелство, което не е могло да бъде преодоляно от жалбоподателя в изпълнение на правомощието да обжалва в срок въззивното решение. Съдът е отчел, че решението е било съобщено на пълномощника на жалбоподателя, при липса на твърдения за прекъснат контакт с адресата получил съобщението. В тази връзка правилно съдът е посочил, че правото на обжалване е могло да бъде упражнено и чрез трето лице в едномесечния преклузивен срок, ако действително жалбоподателят е бил в невъзможност да стори това по здравословни причини. Доколкото жалбоподателят се е позовал на заболяването „гнойна ангина”, при липса на доказателства за времетраеното и интензитета на заболяването, обосновано съдът е приел, че само по себе си по своя характер то не съставлява особено непреодолимо обстоятелство попречило на жалбоподателя да упражни правото на обжалване. Обжалваното определение е съобразено с изискването на закона, който допуска възстановяването на срок, когато процесуалното бездействие е извинително. Жалбоподателят не е доказал наличието на причини, които покриват фактическия състав на чл. 64, ал. 2 ГПК, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.