Определение № 9169 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9465/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Сдружение на ловците и риболовците „СТАНАТА“, гр. Нови Пазар, подадена чрез процесуалния представител адв. Панайотов, срещу определение № 1272 от 08.07.2026 г., постановено по адм. дело № 316/2026 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № 338 от 07.04.2026 г. на кмета на Община Нови Пазар и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на оспореното определение, като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материално-правните норми и несъответствие с целта на закона. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Ответникът – кметът на Община Нови Пазар, не изразява становище по частната жалба в предоставения срок по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения: За да постанови оспореното определение административният съд е приел, че оспорената заповед е съобщена на Сдружението на 09.04.2026 г., което е видно от приложената по делото обратна разписка, а жалбата до съда е подадена едва на 26.05.2026г., т. е. след срока за оспорване съгласно чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Прието е от съда още, че с неупражняване на правото на жалба така както е указано в процесната заповед - 14-дневен срок от съобщаването на акта пред съда, доколкото на 21.04.2026 г. оспорващият е подал жалба до областния управител на Област Шумен, след 23.04.2026 г. правото на оспорване е било преклудирано, съответно жалбата се явява просрочена към момента на подаването й – 26.05.2026 г. Така постановеното определение е правилно. Преценявайки допустимостта на жалбата, с която е сезиран, Административен съд – Шумен правилно е приел, същата се явява процесуално недопустима. В случая административното производство е приключило на 07.04.2026 г. с издадения административен акт - заповед № 338 от 07.04.2026 г. на кмета на Община Нови пазар. От придружителното писмо с изх. № 63-00-76 от 08.04.2026 г. на Община Нови пазар, приложено на л. 47 от първоинстанционното дело, се установява също така, че заповедта е изведена за изпращане в деня, следващ издаването ѝ. Видно от обратната разписка, приложена на л. 83 от първоинстанционното дело, същата е получена на седалището и адреса на управление на Сдружението, вписан в Търговския регистър, на 09.04.2026 г. в 9:15 часа от Й. Й.. С оглед горното, редът за връчване на заповедта по чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 18а от АПК е спазен и не са налице релевираните в частната жалба пропуски в процесуалната дейност на съда по установяването на датата на получаване на заповедта. Проследяването на хронологията на датата на издаване на заповедта /07.04.2026 г./, на извеждането и изпращането ѝ с официален изходящ номер от Община Нови Пазар /08.04.2026 г./, както и на получаването ѝ на адреса на Сдружението /09.04.2026 г./, безспорно водят на единствения логичен извод, че връчването е извършено на 09.04.2026 г. Предвид изложеното заключението на административния съд, че жалбата се явява недопустима на основание чл. 159, т. 5 от АПК е в съответствие със закона. Обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на съдебно-деловодните разноски за водене на делото пред настоящата инстанция се явява неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, второ отделение