Определение № 11476 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10352/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Сандоз фармацевтично дружество д.д.“, със седалище в Република Словения, гр. Любляна, действащ чрез адв. А. Цветкова против Определение № 3742 / 02.05.2023 г. по адм. дело № 9289 / 2022г. на Административен съд - София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение НСР-27439/11.04.2022г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти (НСЦРЛП) и е прекратено производството по делото. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и се иска отмяната му. Ответникът – председателят на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти, чрез гл. юрисконсулт С. Куньова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения от закона преклузивен срок, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. По делото е установено, че с Решение № НСР-27439/11.04.2022г., Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти е утвърдил промяна на цена по реда на чл.261а, ал.1 ЗЛПХМ на лекарствен продукт с притежател на разрешение за употреба „Сандоз Фармацевтично дружество д.д.“ дружество със седалище в Република Словения. Решението е връчено на същата дата - 11.04.2022г. Административният акт е оспорен от дружеството по реда на административния контрол по чл.266, ал.1 от ЗЛПХМ пред по-горестоящия административен орган – Комисията по прозрачност към Министерски съвет (КП) с жалба, подадена чрез НСЦРЛП и депозирана на 26.04.2022г., с рег. № 111-3129/26.04.2022г. на НСЦРЛП. Преписката е администрирана с придружително писмо с изх. № 111-3564/13.05.2022 г. на НСЦРЛП и жалбата е заведена в Комисията по прозрачност с рег. № КП-00-32/13.05.2022г. С молба вх. № КП-00-32/13.06.2022 г. до КП, адв. Цветкова, в качеството й на упълномощен представител на „Сандоз фармацевтично дружество д.д.“, е поискала да й бъде предоставен достъп до преписка № КП-00-32/13.05.2022г. Жалбата е разгледана на заседание на КП на 22.06.2023г., заедно с още шест жалби на дружеството, четири от които се отнасят за същия лекарствен продукт в друга форма. На проведеното заседание жалбата е отхвърлена единодушно и решението на НСЦРЛП е потвърдено. Въпреки че решението вече е било взето, КП го е обективирала в краен административен акт три месеца по-късно, като е издала Решение № КП-51/19.09.2022 г., съобщено на дружеството на 19.09.2022г., в което е дала грешни указания за обжалване, а именно че на обжалване подлежи решението на КП в 14-дневен срок от съобщаване пред Административен съд - София – град, без да съобрази изменението на чл. 266 от ЗЛПХМ, обнародвано в ДВ, бр. 67 от 2020 г. Жалбата срещу Решение № НСР-27439/11.04.2022г на НСЦРЛП е подадена от „Сандоз фармацевтично дружество д.д.“, дружество със седалище в Словения, в Административен съд - София – град на 05.10.2022 г. В контекста на изложеното от първоинстанционния съд е формиран извод, съобразно който жалбата е просрочена и е недопустима за разглеждане. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал.1 АПК, в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. В случая, Комисията по прозрачност към МС е получила подадената от „Сандоз фармацевтично дружество д.д.“, дружество със седалище в Словения, жалба по административен акт, ведно с административната преписка най-късно на 13.05.2022 г., а срокът за произнасяне по чл. 97, ал.1 от АПК е започнал да тече от следващия ден и е изтекъл на 13.06.2022 г., тъй като по - горестоящият административен орган е колективен. На жалбоподателя е била осигурена възможността за проследяване на началния момент на срока за произнасяне от по - горестоящия административен орган, респ. той е могъл да съобрази сроковете за подаване на жалбата си срещу първоначалния административен акт. На основание чл. 98, ал.2, изр.2, във връзка с чл. 145, ал. 2, т.1 от АПК първоначалният административен акт подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на решението пред Административен съд - София – град. В законоустановения срок липсва произнасяне на Комисията по прозрачност към МС, поради което от крайната дата, на която КП е следвало да се произнесе – 13.06.2022г., за жалбоподателя е започнал да тече 14-дневния срок за обжалване на първоначалния акт по чл. 149, ал.3, предл. последно вр. с ал.1 АПК. Този срок е изтекъл на 27.06.2022г., присъствен ден. Жалбата до Административен съд - София - град е подадена на 05.10.2022г., т. е. след срока и се явява просрочена. Произнасянето на горестоящия орган след изтичане на срока по чл. 97, ал.1 АПК не санира просрочието на жалбата срещу първоначалния административен акт, тъй като срокът по чл. 149, ал. 3 АПК е преклузивен. Произнасянето на компетентния орган, отхвърляйки жалбата след посочения срок, не дава възможност на засегнатия от административния акт да го обжалва по съдебен ред, тъй като на него не му се предоставя нов срок за обжалване, нито се новира изтеклият срок. Разпоредбата на чл. 97, ал. 1 и 5 АПК е пряко свързана с чл. 149, ал. 3 АПК, поради което те трябва да се тълкуват и прилагат съвместно. Това означава, че от една страна законодателят е предвидил срокове за произнасяне на по-горестоящия административен орган, а от друга – защитил е правото на адресата на акта да обжалва в посочените от закона срокове в случаите, когато този орган се е произнесъл в указания от закона срок с мотивирано решение, с което отхвърля жалбата, така и когато не се е произнесъл в същия срок. Непроизнасянето на по-горестоящия административен орган се приема от съдебната практика, че е равнозначно на отхвърляне на жалбата. Дали по-горестоящият административен орган се е произнесъл, като е отхвърлил жалбата, или липсва такова произнасяне, което се приравнява на отхвърляне на жалбата, е без значение при неупражняване на правото на обжалване в указаните в чл. 149, ал. 3 АПК срокове /виж мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСС на ВАС, I и II Колегия/. При съобразяване на задължителното за съдилищата тълкуване на АПК, дадено с цитираното тълкувателно решение, с последващото произнасяне на по-горестоящия орган – КП към МС с Решение № КП-51 / 19.09.2022 г. не се новира срокът за оспорване пред съда на първоначалния административен акт - решение НСР-27439/11.04.2022г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти. Сроковете за обжалване по чл. 149, ал.3, вр. с ал.1 АПК са преклузивни. Спазването им е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. Изтичането на срока има за последица погасяване на субективното процесуално право на съдебно оспорване. В отделното производство с определение № 125/12.07.2023 г. по адм. дело № 9289/2022 г. на Административен съд – София-град е оставено без уважение искането на дружеството за възстановяване на срока по чл. 161 от АПК, потвърдено с определение № 10127/25.10.2023 г. по адм. дело № 9348/2023г. на ВАС. С оглед изложеното жалбата на „Сандоз фармацевтично дружество д.д.“ дружество със седалище в Словения, срещу Решение № НСР-27439/11.04.2022г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти е просрочена и законосъобразно производството по делото пред административния съд е прекратено. Просрочието на оспорването съставлява процесуална пречка (отрицателна процесуална предпоставка) за допустимостта на съдебно-административното производство, за която съдът е длъжен да следи служебно и чието наличие осуетява възможността за успешно провеждане на съдебната защита. Изтичането на преклузивния срок за обжалване погасява самото процесуално право на жалба. Горното обуславя наличието на приложното поле на чл. 159, т. 5 АПК. При този изход на спора, при надлежно направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника, настоящият състав намира, че частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1 - во, предл. 1-во АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,