Определение № 409 от 04.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 797/2026 г.

Производството е образувано на основание чл. 43, т. 1 от НПК по повод определение № 2116 от 26.08.2026г. по НАХД № 2796/2026г. по описа на РС -гр.Бургас, с което е прекратено съдебното производството по делото и е направено искане за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Предлага се това да е РС-гр.София. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е било образувано пред Софийския районен съд във връзка с жалба на „А.“ Е. срещу наказателно постановление № 875125- F./16.02.2026г. издадено от изпълнителния директор на НАП гр. София. Дружеството е наказано за нарушение на чл.10, ал.1,т.5 от Закона за хазарта, по повод констатирани нарушения свързани с реклама на хазартни игри, чрез рекламни съоръжения- мегабордове, монтирани на АМ „Т.“ в участъка от [населено място] до [населено място]. Съдията-докладчик по образуваното НАХД № 9831/2026г. по описа на СРС е прекратил делото и го е изпратил на РС-гр.Бургас, преценявайки, че последният е местно компетентен да разгледа делото, излагайки съображения във връзка с монтирането на рекламата на последното от въпросните съоръжения и относимостта на този факт към довършване на деянието в района на [населено място]. След като е било образувано делото пред РС-гр.Бургас, с определение № 2116 от 26.08.2026г. по НАХД № 2796/2026г. по описа на съда, съдията-докладчик е обсъдил доводите на колегата си от РС-гр.София, изразил е принципно несъгласие с тях, като е направил свои изводи, че деянието е довършено в района на РС-гр.Пловдив. Редом с това обаче, не е повдигнал спор за подсъдност пред Върховния касационен съд по реда на чл.44, ал.1 НПК, а е изложил алтернативни съображения, че в принципен план, компетентността и да не е на РС-гр.София, то са налице предпоставките на чл.43, т.1 НПК. Очевидно приемайки, че е местно компетентен, съдията от РС-гр.Бургас е изказал съображения, че всички свидетели и актосъставителят са служители на НАП-София, както и седалището и адреса на управление на дружеството е в [населено място]. С това, заедно с доводи за процесуална икономия и бързина, аргументира искането си за смяна на местната подсъдност и изпращане на делото за разглеждане в РС-гр.София. Върховният касационен съд намира искането, направено по реда на чл.43, т.1 НПК за основателно. За пълнота следва да се отбележи, че съдът няма да обсъжда въпросите, касаещи евентуален спор за подсъдност, тъй като не е и сезиран с искане по чл.44, ал.1 НПК. От аргументите на съдията от РС-гр.Бургас е видно, че той е мотивирал искане по чл.43, т.1 НПК, явно приемайки, че е местно компетентен. Разпоредбата на чл.43, т.1 НПК изисква много от лицата за призоваване да са с адреси за призоваване на територията на друг съдебен район. В конкретния случай действително свидетелите и актосъставителят са служители на НАП-София, както и седалището и адресът на управление на дружеството са в [населено място]. Това налага разглеждането на делото да се осъществи от РС-гр.София, в района на който е започнало производството и се намират адресите за призоваване на участниците в производството. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение намира, че са налице предпоставките на чл.43, т.1 НПК и