Определение № 62 от 10.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2021 г.

Образувано е по частна жалба на Р. С. Б. и М. С. Б. срещу определение № 888 /04.11.2020 г. по гр.д. № 449 /2020 г. на Смолянския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено разпореждане № 602061 /03.08.2020 г. по гр.д. № 80 /2019 г. на Смолянския районен съд за връщане на въззивната жалба на Р. С. Б., М. С. Б. и С. Б. срещу решение от 27.03.2020 г. по гр.д. № 80 /2019 г. на Смолянския районен съд. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е върнал въззивната жалба, без да се произнесе по молбата по чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от държавна. Ответникът по частната жалба Б. В. Х. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускането на касационно обжалване и основателността на жалбата, като твърди, че въпросът за освобождаване от държавна такса не е обуславящ, тъй като частните жалбоподатели са направили това искане евентуално, при условие, че не бъде уважено искането им за продължаване на срока за внасяне на държавна такса, което е било уважено от съда. Смолянският окръжен съд е приел, че указанията на районният съд за отстраняване на нередовности са законосъобразни, включително за представяне на доказателства в седемдневен срок за внесена по сметка на См.ОС на държавна такса в размер на 40 лева и са били съобщени на жалбоподателите, жалбоподателите са поискали продължаване на срока, като евентуално, при неуважаване на искането за продължаване на срока, са поискали да бъдат освободени от държавна такса поради липса на финансови възможности. Първоинстанционният съд е продължил срока с 20 (двадесет) дни от изтичането на първоначалния определен срок и въпреки това до изтичането на продължения срок частните жалбоподатели не са отстранили нередовностите, поради което разпореждането за връщане на въззивната жалба е законосъобразно, а първоинстанционният съд не е следвало да се произнася с изричен акт по евентуалното искане за освобождаване от държавна такса. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателите извеждат следните правни въпроси: допустимо ли е компетентният съд при направено искане за освобождаване от държавна такса, да не се произнесе по същото, а да върне атакувания съдебен акт, срещу който е депозирана жалба? Съдът дължи ли произнасяне при направено искане за освобождаване от държавна такса? Видно от изложеното за мотивите на въззивният съд, въпросите не са обуславящи, тъй като не са основани на разглежданата във въззивното определение хипотеза - че искането за освобождаване от държавна такса е било направено при условие на евентуалност – ако съдът не уважи искането за продължаване на срока за внасяне на държавна такса. В този случай по волята на самите жалбоподатели разглеждането на евентуалното им искане е било обусловено от неуважаването на главното им искане. В случая обуславящият процесуалноправен въпрос е: дали съдът е длъжен да се произнесе по евентуално искане на страна по делото, когато не настъпи вътрешнопроцесуалното условие, от което това искане е обусловено. А отговорът на този въпрос е: не се ли сбъдне условието, под което евентуалното искане е предявено, съдът не може да се произнесе по него. Такъв въпрос не е изведен. Тъй като в случая главното искане на жалбоподателите е било уважено, не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалното им искане: оставянето без уважение (отхвърлянето) на главното. Или: тъй като в случая съдът е уважил искането за продължаването на срока, той не е следвало да разглежда евентуалното искане. Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски, а искането на ответника за присъждане на разноски е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство (л.14), в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата 700 лева. Воден от изложеното, съдът