Определение № 63 от 08.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 590/2012 г.

Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Подадена е молба от П. Г. П. с постоянен адрес в [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Н. К., с която се иска освобождаването на П. от внасянето на държавна такса по делото, тъй като той не разполага с достатъчно средства за заплащането на държавна такса за касационното обжалване по настоящото дело в размер на 5368,90 лева. Сочи се, че към настоящия момент молителят изтърпява наказанието „лишаване от свобода” в затвор и получаваните месечни възнаграждения не надвишават 130 лева, а притежаваните от него недвижими имоти са предмет на обезпечение по делото. В условията на евентуалност се иска продължаване на срока за изпълнение на разпореждането за внасяне на държавна такса. Към молбата е приложена служебна бележка от затвора в [населено място] и декларация от молителя за семейно, имуществено, здравословно състояние, трудова заетост и доходи, в която се сочи, че за последните месеци от положен труд в затвора молителят получил общо 599,89 лева, няма сключен граждански брак и има дете, родено на 3 юли 2007 г., притежава ателие и ½ идеална част от дворно място. Молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса е неоснователна. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. В представената декларация молителят не е заявил изрично, че няма други източници на доходи, поради което само обстоятелството, че притежава посочените недвижими имоти, както и че в момента е с ограничена възможност да реализира доходи поради изтърпяване на съответното наказание лишаване от свобода, не води до единствения извод, че няма достатъчни доходи, за да заплати необходимата за касационното разглеждане държавна такса. Искането за продължаване на срока за внасяне на държавната такса е постъпило в срока по чл. 63, ал. 1 ГПК и е основателно, поради което съдът продължава срока с четиридесет и пет дена за внасяне на дължимата държавна такса. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение