Определение № 113 от 14.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 296/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. В., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат А. Ц., срещу въззивно решение № 5735 от 09.11.2023 г. по в.гр.д. № 794/2023 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 13729 от 30.11.2022 г. по гр.д. № 31385/2022 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Д. А. Д. сумата 6757,48 лв., представляваща обезщетение за отнето владение на гараж с идентификатор № ......., находящ се в двора на жилищна сграда с адрес [населено място], район „...., [улица], за периода от 19.07.2017 г. до 05.03.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2022 г. В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност на въззивното решение поради допуснати норушения на материалния закон и съществени нарушение на процесуалните правила.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от Д. А. Д., [населено място], чрез адвокат В. Х., в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. На основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите, изложени от първоинстанционни съд, след което е изложил собствени по оплакванията на страните. Посочил е, че изготвеният по делото доклад е с необходимото съдържание съобразно чл. 146 ГПК, като в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е владелец на имота, че ответникът е отнел чрез насилие владението му върху имота в процесния период, както и размера на обезщетението за ползването на имота, от което е лишен. От представените доказателства е установено, че с решение № 71439/13.04.2020 г. по гр. д. № 82801/2017 г. на Софийския районен съд, влязло в законна сила на 09.07.2021 г., ответникът е осъден да върне отнетото чрез насилие владение на ищеца върху процесния имот - гараж с площ от 15 кв. м., с идентификатор № ....... От протокол от 05.03.2021 г. на ДСИ е установено, че ищецът е въведен във владение на имота на тази дата. Материалноправна предпоставка за уважаване на искането за предаване на владението върху имота е установяване на факта на държането му от ответника, поради което относно това обстоятелство като елемент от иска по чл. 75 ЗС съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по делото. Въз основа на предходното решение по спора между същите страни във връзка с процесния гараж, формирало сила на пресъдено нещо, съдът е приел, че в периода от 19.07.2017 г. до 05.03.2021 г. фактическата власт върху гаража е упражнявана от ответника. В тази връзка е отхвърлил доводите, че в производството не е установено, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху посочения имот за исковия период, а самият ищец, в която връзка са представени присъда, постановена по наказателно дело № 15323/2017 г. на СРС, и извлечение от искова молба от 23.11.2017 г. Същите не са променили извода на съда, че предявеният иск е доказан по основание. По отношение на размера му съдът е възприел приетата по делото оценителна експертиза, че средният пазарен наем на гаража за процесния период възлиза на 6757,48 лв. Оспорването на заключението на вещото лице, поради различие в площта на имота, е отхвърлено, като съдът се е аргументирал с посоченото от вещото лице в открито заседание, че е взело площта на имота от кадастралната карта, според която към гаража има и складово помещение със същия идентификатор.

В приложеното към касационната жалба изложение се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, както и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Поставени са следните въпроси:

1. Законосъобразно ли съдът е постановил решение, с което е уважен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като след разпределяне на доказателствената тежест е освободил ищеца от задължението да установи всички елементи от фактическия състав?

2. Законосъобразно ли съдът е приел, че елементите от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 75 ЗС /където съдът установява само дали ищецът е владял имота повече от 6 месеца преди завеждането на иска и дали владението е било нарушено/ са идентични?

3. Законосъобразно ли съдът приема като доказателство заключението на техническата експертиза, при която оценката е направена произволно, а квадратурата на имота е завишена почти двойно – от 15 кв.м. на 26 кв.м., респективно и размера на обезщетението?

В изложението се съдържа и въпрос за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да направи правните си изводи и да постанови решението си.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 5735 от 09.11.2023 г. по в.гр.д. № 794/2023 г. на Софийския градски съд на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за проверка твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение с оглед разпределението на доказателствената тежест за установяване разместването на имуществени блага без основание, в резултат от неоснователно получаване на имущество от едно лице за сметка на друго лице.

На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 135,15 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.