Решение № 4900 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 420/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Казанлък, чрез адв. Цонева, срещу решение №4185 от 27.10.2025 г., постановено по адм. дело №493/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е прогласена нищожността на негова заповед №715/22.04.2025 г. по реда на чл.177, ал.2 АПК. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне оспорването на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът „Бългериън Дивелопмънт-07“ЕООД, чрез адв. Станчева ,в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно.Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е обявена за нищожна заповед №715 / 22.04.2025 г. на кмета на Община Казанлък, с която е отказано да се разреши по реда на чл.135, ал.3 ЗУТ изработване на проект за изменение на ПУП- ПРЗ за УПИ III-8349 в квартал 171 по действащия ПУП на град Казанлък. Прието е, че заповедта е издадена в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, изрично вписано в мотивната й част – решение №857 от 07.03.2025г. по адм. дело №260/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. С това решение е отменен предходен отказ ,постановен на същото основание по същото заявление /заявление вх. №168-7426-1 от 14.02.2024 г./ за допускане изменение на ПУП- ПРЗ за същия имот, като съдът е върнал преписката за ново произнасяне от кмета в 1-месечен срок при спазване на дадените в мотивната част на решението задължителни указания.Изложени са подробни мотиви за приложимост на нормата на чл.177, ал.2 АПК, тъй като процесната заповед е издадена при пълно игнориране на задължителните указания по влязлото в сила съдебно решение, съгласно които процедурата по чл.135 от ЗУТ е предварителна и преценката на кмета е ограничена само до няколко изисквания, а именно: налице ли е писмено заявление с искане за допускане на изменение на действащ ПУП, направено ли е от заинтересовано по смисъла на чл. 131 от ЗУТ лице, приложено ли е мотивирано предложение за изменението със скица на предлаганото изменение и дали предложението за изменение на ПУП е в съответствие с правилата и нормите по устройство на територията, както и на предвижданията на ОУП на населеното място. Прието е също, че мотивът на постановения отказ с процесната заповед е изцяло извън пределите на преценката на кмета, описани по-горе /липса на справка за картотекираната растителност в имота/. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Административният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, която налага прогласяване нищожността на всеки акт или действие на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Именно такава хипотеза е налице в случая, тъй като е налице влязло в сила съдебно решение / решение №857 от 07.03.2025г. по адм. дело №260/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора/, с конкретно дадени указания на административния орган и вменено му задължение за ново произнасяне при спазване на задължителните указания, като процесната заповед е издадена от органа в противоречие със съдебното решение. Цитираното в самата заповед съдебно решение се ползва със сила на присъдено нещо между страните и неговото конститутивно действие е следвало да се зачете от административния орган, на когото преписката е била върната за ново произнасяне при съобразяване с мотивите в решението. Кметът е бил длъжен да изпълни задължителните указания на съда, които са част от мотивите на решението, и да се произнесе по заявление вх. №168-7426-1 от 14.02.2024 г. по реда на чл.135, ал.3 ЗУТ, без да разширява обхвата на преценката си, въвеждайки нови изисквания към заявителя, извън дадените му с решението задължителни указания. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи адв. възнаграждение в размер от 780 евро с вкл. ДДС, договорено и надлежно заплатено по приложения Договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,