Решение № 527 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2282/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от С. Е. М. с [ЕГН] и с постоянен адрес в гр. Смолян, на [адрес], срещу Решение № 27082 от 13.12.2024 г., постановено по адм. дело № 8845 по описа на Административния съд София-град за 2024 г., с което е отхвърлена жалбата й против Решение № Ж-642/07.08.2024 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та) и е осъдена за заплати на Комисията 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Касационният жалбоподател се оплаква, че обжалвания съдебен акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Иска отмяната му, както и отмяната на оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и представя доказателства за сторените такива в настоящото производство.ия съд.

Ответникът – КЕВР със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8-10, не изразява становище по каационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който иска отхвърлянето й и оставянето в сила на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касаторката адвокатско възнаграждение.

Ответникът – „Електроразпределение Юг“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, на ул. „Христо Г. Данов“ № 37 не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, както и дали същото е постановено при наличието на наведените от касационната жалбоподателка пороци, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ), по жалба на М. против Решение № Ж-642 от 07.08.2024 г. на КЕВР, с което Комисията е прекратила административното производство по нейна жалба, вх. № Е-11C-00-23/03.06.2024 г., срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

Административният съд е установил от фактическа страна, че на 26.04.2023 г. С. М. подала до „Електроразпределение Юг“ ЕАД искане № 1043099/26.04.2023 г. за проучване на условията за присъединяване на обект на клиент на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на дружеството, целейки обособяване на нов обект със самостоятелно измерване на електрическата енергия чрез отделянето му от съществуващ такъв, който вече е присъединен към електрическата мрежа – л. 32-34 от първоинстанционното дело. „Електроразпределение Юг“ ЕАД издало Становище № 4570505/09.05.2023 г. за условията и начина за присъединяване на обекти на клиенти на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на дружеството за обект магазин, с местонахождение в гр. Смолян, на ул. „Тракия“ № 6, поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] ( л. 41-42, пак там), в което е посочено, че при направено проучване на място е установено, че над сградата преминават въздушни линии 20kV, изводи „Серафимово“ и „Трандевица“, спрямо които трябва да се спазят необходимите сервитутни отстояния, което налага изместването им по реда на чл. 64, ал. 5 и/или чл. 73 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), което е за сметка на собственика на сградата. В заключение е посочено, че при незапочване на процедура за сключване на Договор за присъединяване в срок от една година по вина на клиента, процедурата по присъединяване се прекратява.

Срещу това Становище, на 03.04.2024 г. М. подала възражение до дружеството (л. 43-44, пак там), в което изразила несъгласие с изместването във връзка с въздушните линии да е за нейна сметка и поискала да бъдат променени условията за присъединяване и да й бъде издадено ново становище за условията и начина на присъединяване на процесния обект.

В отговор, електроразпределителното дружество, с писмо, изх. № 92718-1-7/12.04.2024 г. (л. 56, пак там) потвърдило дадените условия за присъединяване.

На 03.06.2024 г. М. подала жалба до КЕВР, вх. № Е-11С-00-23/03.06.2024 г. (л. 48-50, пак там), с която възразила срещу посочените в Становище № 4570505/09.05.2023 г. условия и начин на присъединяване.

На 07.08.2024 г. КЕВР издала оспореното пред първата инстанция Решение № Ж-642. Мотивите, с които Комисията прекратила образуваното пред нея административно производство са, че към датата на сезирането й от страна на М., е изтекъл едногодишният срок, в който е трябвало да се стартира процедура по присъединяване, което не е сторено, поради което и процесното Становище от 09.05.2023 г. не е в сила. Административният орган се е позовал на нормата на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.

При така установеното, от фактическа страна, решаващият състав на Административния съд София-град е формирал следните правни изводи: Преценил е, че оспореното решение на КЕВР е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при приемането му не са са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че е налице съответствие на индивидуалния административен акт с приложимия към конкретния момент, материален закон – Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6/24.02.2014 г./ Наредба/та), отменена с ДВ, бр. 28 от 02.04.2024 г., в сила от 02.04.2024 г. Счел е, че жалбоподателката не е предприела действия и отправила искане до електроразпределителното дружество за сключване на договор за присъединяване в едногодишния срок по чл. 16, ал. 2 от Наредбата, съответно, че този срок е изтекъл на 09.05.2024 г. Като съобразил датата на жалбата, с която е сезиран административния орган – 03.06.2024 г., е формирал извод, че процедурата по присъединяване на обекта на М. е вече прекратена. Въз основа на този извод, е приел, че подадената против Становище № 4570505/09.05.2023 г. на „Електроразпределение Юг“ ЕАД жалба е безпредметна и правилно е оставена без разглеждане от Комисията. Посочил е, че жалбоподателката не е възпрепятствана да подаде ново искане за проучване на условията за присъединяване в хипотезата на чл. 7, ал. 1, т. 5 от сега действащата Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи, обн. в ДВ, бр. 28 от 02.04.2024 г., в сила от 02.04.2024 г. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Касационната инстанция преценява решението като неправилно. Постановено е в нарушение на материалния закон. Съдът е тълкувал превратно относимите за конкретния казус норми от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, отменена, но приложима към датата на издаване на спорното Решение № Ж-642/07.08.2024 година ( наричана за краткост по-долу Наредбата).

Редът за присъединяване на обекти на клиенти на електрическа енергия към електрическите мрежи е регламентиран в Глава втора от Раздел I до Раздел VII от Наредбата. Съгласно чл. 12, ал. 1 от нея, съответният мрежови оператор изготвя и предлага на лицата по чл. 4, ал. 3 от с.з. (каквото качество има М. в качеството й на собственик на магазина, за който е подала искането за проучване на условията за присъединяване) писмено становище за условията за присъединяване. При постигане на съгласие между страните по предложените в това становище условия (при непостигане на съгласие, тези условия подлежат на обжалване по реда на чл. 22 ЗЕ), клиентът подава до мрежовия оператор за съгласуване работен проект част архитектурна и част електрически уредби и инсталации до границата на собственост (чл. 13, ал. 1 от Наредбата) като, ако е предвидено присъединителните съоръжения да бъдат изградени по реда на чл. 21, ал. 5, клиентът предоставя за съгласуване работни проекти за присъединителните съоръжения (чл. 13, ал. 3). След съгласуване от мрежовия оператор на представените части от работните проекти на електрическите уредби и съоръжения от присъединявания обект, се преминава към сключването на договора за присъединяване на обект на клиент към електрическата мрежа, като договорът се сключва, след като лицето, на което е представено становище за условията за присъединяване/ лицето, на което е представен документ по реда на чл. 140а, ал. 7 ЗУТ или лицето-титуляр на право на собственост или друго вещно или облигационно право за ползване на обекта, за който друго лице има издадено становище за условията за присъединяване или документ по реда на чл. 140а, ал. 7 от ЗУТ, подаде до съответния мрежови оператор писмено искане за сключване на договор за присъединяване, към което прилага изискуемите по чл. 15 от Наредба № 6/24.02.2014 г. документи. Когато представените документи са непълни или не отговарят на изискванията на Наредбата, съответният мрежови оператор писмено уведомява лицето, което е подало искането, в 14-дневен срок от датата на подаването му (чл. 15, ал. 6). Лицето, подало искането, отстранява непълнотите и несъответствията в документите или представя допълнително необходимите документи и информация в 30-дневен срок от датата на получаване на уведомлението (чл. 15, ал. 7). Когато лицето, подало искането, не отстрани непълнотите и несъответствията в документите или не представи допълнително необходимите документи и информация в 30-дневен срок от датата на получаване на уведомлението по чл. 15, ал. 6, процедурата по присъединяване на обекта се прекратява.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредбата, след подаване от клиента на искането за сключване на договор за присъединяване, съответният мрежови оператор, в срок от 21 дни от подаване на това искане:

1. подготвя договора;

2. изпраща писмена покана до лицето, подало искане по чл. 15, ал. 1 за сключване на договора за присъединяване.

Съгласно ал. 2 от посочената норма, на която се е позовал съдът, безкритично приемайки съображенията на административния орган за постановяване на спорния акт, когато не е започнала процедура по ал. 1, в срок от една година от представянето на становището за условията за присъединяване по причина, зависеща от лицето по чл. 14, процедурата по присъединяване се прекратява. За започване на нова процедура по присъединяване на обекта възложителят подава ново искане за присъединяване на обекта по реда на чл. 4 от Наредбата.

Както административният орган, така и административният съд неправилно са приели, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.16, ал.2 от Наредбата. В административната преписка, която е представена в цялост, според изявленията на процесуалния представител на КЕВР в съдебно заседание, проведено на 21.11.24 г. от АССГ, липсват доказателства за датата, на която становището на "Електроразпределение Юг" ЕАД е връчено на М.. При липсата на други данни, следва да се приеме, че тя е узнала за него на датата, на която е постъпило възражението й с вх. № 92718/03.04.24г. в ЕР ЮГ ЕВН Група КЕЦ Смолян. Изчислен от тази дата, едногодишният срок по чл. 16, ал. 2 от Наредбата изтича на 03. 04. 25 г. Тоест, едногодишният срок не е бил изтекъл нито към датата на подаване на жалбата от М. до КЕВР, нито към датата на решението на КЕВР. Приемайки обратното, че становището не е в сила към датата на произнасяне от КЕВР, както административният орган, така и административният съд са направили неправилна преценка и анализ на установените по преписката факти и обстоятелства, в резултат на което са формирали необоснования извод, че становището вече не било в сила. Този извод е неправилен и на друго основание. От приложимата към случая редакция на чл. 16, ал. 2 от Наредбата, не следва, че след изтичане на една година от представяне на становището то не е в сила. Нормотворецът е свързал изтичането на срока с друго обстоятелство, а именно с прекратяване на процедурата по присъединяване, каквото решение мрежовият оператор не е взел в конкретния случай. От друга страна, прекратяването на процедурата пред мрежовия оператор не води до обезсилване на издаденото от него становище в рамките на прекратената процедура и не лишава възложителя, който е засегнато от становището лице от правния интерес да го оспорва пред КЕВР. Това е така, тъй като при иницииране на нова процедура за присъединяване на обекта от възложителя, не е изключена вероятността мрежовият оператор да издаде становище със същото съдържание, каквото е издал в рамките на прекратената предходна процедура в случай, че обективни обстоятелства, които са го обосновали, не са се променили. Комисията за енергийно и водно регулиране дължи произнасяне по жалба срещу становище на мрежовия оператор за присъединяване на обект на възложител, относно неговата законосъобразност и целесъобразност.

По тези съображения, както обжалваното съдебно решение, така и оспореното пред първата съдебна инстанция Решение № Ж-642/07.08.2024 г. на КЕВР следва да се отменят, а делото следва да се върне като преписка на КЕВР за произнасянето й по същество на жалбата на М., вх. № Е-11С-00-23/03.06.2024 година.

При този изход на спора в касационното производство, искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Разноски обаче се дължат на М.. На основание чл. 143, ал. 1 АПК, КЕВР следва да бъде осъдена да й заплати разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за две инстанции в общ размер на сумата от 1 063, 49 евро (равняваща се на 2 080, 00 лв.), от които 516, 40 евро (равняващи се на 1010, 00 лв.) за първоинстанционното производство и 547, 08 евро (равняващи се на 1070, 00 лв.) за касационното производство. Своевременно направените от КЕВР пред първата и настоящата инстанция възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК са основателни, доколкото делото не се отличава с фактическа сложност, а и М. не е била представлявана от адвокат в проведените по делата съдебни заседания, съответно присъждането на адвокатски хонорар над посочения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, би било необосновано.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия