Определение № 12767 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9689/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, подадени от „Краун-95“ ЕООД, ЕИК: 204242589, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, [улица], представлявано от управителя Г. Р. А. чрез процесуален представител адвокат Г. М. Загорски от АК-Хасково и от Комисията за защита на конкуренцията, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт М. Кантарев. Жалбите са против определение № 818 от 26.06.2024 г., постановено по адм. дело № 759/2024 г. по описа на Административен съд София - област. С обжалваното определение е отменено разпореждане за предварително изпълнение в частта по т. 5 от диспозитивната част на решение № 575 от 06.06.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), постановено по преписка №КЗК/116/2024 г., с която е постановено незабавно изпълнение на решението в диспозитивите по т. 1, т. 2 и т. 3 и е спряно допуснатото по силата на закона изпълнение до окончателното решаване на спора с влязъл в сила съдебен акт. В частната жалба на „Краун-95“ ЕООД са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при несъобразяване с доказателствата по делото – отменителни основания по чл. 209, т. 3, вр. чл. 236 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго определение, с което да се остави в сила допуснатото незабавното изпълнение на т. 5 на решение № 575 от 06.06.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка №КЗК/116/2024 г. Направено е искане за присъждане на разноските по приложен списък по чл. 80 от ГПК. Предварително се прави възражение за прекомерност на евентуално претендиран от „ВУУМ.БГ“ ООД адвокатски хонорар. В частната жалба на Комисията за защита на конкуренцията се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалноправни и процесуални норми на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), по които се претендира отмяната му. Направено е искане за присъждане на разноските в касационното производство, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – „ВУУМ.БГ“ ООД, с представен на 20.07.2024 г. отговор на частната жалба на Комисията за защита на конкуренцията и с отговор от 26.09.2024 г. по частната жалба на „Краун-95“ ЕООД, изразява становище за тяхната неоснователност. Моли да бъде оставено в сила обжалваното определение на Административен съд София-област. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции по представени към всеки един от писмените отговори общо два броя списъци по чл. 80 ГПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частните жалби за процесуално допустими като подадени срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 166, ал. 3 от АПК, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество поотделно всяка една от тях е неоснователна, поради следното: С обжалваното определение Административен съд София - област е спрял допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение на т. 5 на решение № 575 от 06.06.2024 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка №КЗК/116/2024 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че допуснатото предварително изпълнение на оспореното решение, преди приключване на проверката за неговата законосъобразност по същество, би могло да доведе до сериозни затруднения във функционирането както на дружеството-жалбоподател, така и на дружествата, които имат договорни отношения с него. Административният съд е приел, че ако решението на КЗК не бъде спряно, „ВУУМ.БГ" ООД ще претърпи значителни и трудно поправими вреди, защото неизпълнението на договорите за дистрибуция на продуктите „Voom“ ще доведе до значителни материални вреди не само на дружеството, но и до значителни вреди на контрагентите по договорите, сред които и чуждестранни търговски дружества. Вследствие на това дружеството жалбоподател нямало да е в състояние да функционира нормално поради нереализирането на пазара на неговите продукти, което би довело до възможността да се заличи съществуването на пазара на търговския субект. На следващо място щели да бъдат засегнати и интересите на китайския холдинг Voom Technology (НК) Company Limited, собственик на търговската марка „Voom". Незаконосъобразното изтеглянето от пазара на продукцията на китайския търговец би довела до съществени материални щети както за китайското дружество, така и за българския дистрибутор „ВУУМ.БГ" ООД, а и за потенциалните клиенти по сключения договор за дистрибуция на продуктите в Република Гърция и в Кипър. Като последица ще бъдат засегнати финансовите интереси на голям кръг търговски субекти по възможно най-неблагоприятен начин. Съдът е счел, че посочените обстоятелства съставляват "нови обстоятелства" по смисъла на второто изречение на чл. 166, ал. 2 АПК, защото тези обстоятелства са релевирани за първи път от дружеството в молбата му до съда и същите не са били обсъждани от издателя на оспорения административен акт. Съдът е взел предвид и огромния социален ефект от неизпълнение на договорите от дружеството, загубата на работни места на служителите му, приходи в републиканския бюджет и социални осигуровки. Освен това изтеглянето на продукция щяло да се отрази негативно, пряко и непосредствено, на неорганичен брой хора, ползващи тези продукти. Спирането на допуснатото по закон незабавно изпълнение на решението нямало да застраши или накърни защитаваните с чл. 60 ал. 1 от АПК общо възприети ценности. Обжалваното определение е правилно. Според чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон (какъвто е случая – чл.66, ал.1 от ЗЗК), когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Съгласно последната разпоредба съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искане за спиране по жалби срещу административен акт, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последват значителни или трудно поправими вреди, които да са противопоставими на презюмирания обществен интерес за предварително изпълнение. Или условията за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение се съдържат в чл. 166, ал. 2 от АПК и те са предварителното изпълнение да би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди, при това основани на нови обстоятелства. В случая първоинстанционният съд обосновано е приел, че тези основания са били налице. Установява се, че допуснатото по силата на чл. 66, ал. 1 от ЗЗК незабавно изпълнение касае установените по т. 1, т. 2 и т. 3 нарушения от оспореното пред административния съд решение № 575 от 06.06.2024 г. по преписка №КЗК/116/2024 г. на КЗК. Трите установени от КЗК нарушения са по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК (имитация), чл. 31 от ЗЗК (въвеждане в заблуждение) и чл. 29 от ЗЗК(нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция), а незабавното изпълнение по тяхното прекратяване е свързано с преустановяване от „ВУУМ.БГ" ООД предлагането на пазара на електронни цигари, брандирани с марка „Voom“. Това (незабавното изпълнение по прекратяване на трите нарушения) е свързано с изтегляне от пазара на тези стоки и преустановяване на тяхната продажба до влизане в сила на оспореното пред административния съд решение на КЗК. С обжалваното определение административният съд обосновано е приел, че допуснатото по силата на чл. 66, ал. 1 от ЗЗК незабавно изпълнение ще причини на „ВУУМ.БГ" ООД значителни и трудно поправими вреди. Изтеглянето от пазара на коментираните продукти и преустановяване на тяхната продажба при липса на установено нарушение с влязъл в сила акт, причинява вреди на оспорващото дружество. Тези вреди са значителни предвид установените обеми на продажби на продуктите в множество търговски обекти. Вредите са и трудно поправими при евентуална отмяна на решението на КЗК, с което са установени трите нарушения. Те са свързани със загуба на търговски партньори както в сферата на производство, така и на реализация на тези продукти. В тази насока са представени доказателства както в производството пред първоинстанционния съд, така и с отговорите на двете частни жалби. Административният съд е извел верен и обоснован извод, че разпореденото незабавно изпълнение относно изтеглянето от пазара на продуктите ще постави в реална опасност функционирането на оспорващото дружество. Освен това в производството пред административния съд са представени доказателства относно факта, че на базата на учредените права на интелектуална собственост на правно основание „ВУУМ.БГ" ООД има сключени множество търговски договори с трети лица, и в този смисъл постановеното незабавно изпълнение на невлязлото в сила решение на КЗК би поставило в неплатежоспособност дружеството. Затова тези вреди за „ВУУМ.БГ" ООД са много по-значителни и по-трудно поправими от вредите, които по принцип настъпват от решения, на които е придадено незабавно изпълнение. Изложените по-горе обстоятелства съставляват "нови" такива по смисъла на второто изречение на чл. 166, ал. 2 АПК, защото тези обстоятелства са релевирани за първи път от дружеството в жалбата му до съда, като същите не са били обсъждани от издателя на процесния административен акт, поради което са разгледани и анализирани за първи път от първостепенния съд при постановяване на оспореното определение. Постановеното предварително изпълнение е резултат от законовата норма на чл. 66, ал. 1 от ЗЗК, предвиждаща незабавно изпълнение на такъв вид решения. В случая коментираните по-горе значителни и трудно поправими вреди са по-големи и по-значителни от тези, които по принцип настъпват при решение като процесното. Противно на твърдяното от частните жалбоподатели, допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение в конкретната ситуация за възстановяване на конкуренцията, е несъизмеримо с възможните вреди в резултат на установеното нарушение. А изпълнението на административния акт ще засегне права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. От изложените аргументи и представените доказателства може да се направи извод, че е опровергана законовата презумпция за наличието на значим обществен интерес, охраняван от закона с нормативно допуснатото предварително изпълнение. Както и е установено накърняване на особено важен интерес на „ВУУМ.БГ" ООД, който е противопоставим на значимите права, които законът охранява. Обстоятелствата, обуславящи хипотезата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, правилно са преценени от първоинстанционния съд. Затова настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от инвокираните с двете частни жалби пороци – отменителни основания, което налага оставянето му в сила. С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК претенцията на частните жалбоподатели за присъждане на разноски се оставя без уважение. В отговора на ответника „ВУУМ.БГ“ ООД срещу частната жалба на „Краун-95“ ЕООД се съдържа заявено искане за присъждане на сторените разноски в настоящото производство, представляващи договорено и заплатено изцяло в брой адвокатско възнаграждение, възлизащо на 7000 (седем хиляди) лв. Идентично искане за присъждане на разноски в размер от 7000 (седем хиляди) лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение се съдържа и в писмения му отговор срещу частната жалба на Комисията за защита на конкуренцията. Тъй като в частната жалба на „Краун-95“ ЕООД е направено своевременно възражение относно размера на адвокатското възнаграждение на ответника, настоящият съдебен състав намира, че е основателно, поради което размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален на 3500 лв., който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на частноправния спор, който се разглежда в закрито заседание и същият има акцесорно значение спрямо основния спор относно законосъобразността на процесното решение на КЗК. В частната жалба на КЗК, нито впоследствие възражение за прекомерност на претендирани от ответника разноски не е направено, поради което същите следва да бъдат присъдени в пълния им претендиран размер от 7000 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,