Решение № 132 от 7.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 834/2010 г.

Решение № 132 от 7.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 834/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на Й. П. Г. - Б. срещу решението от 22.06.2010 г. по в. гр. дело № 2053/2010 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 1-11-40/20.11.2009 г. по гр. д. № 8783/2009 г. на СРС, с което е признато за установено по отношение на касаторката, че дължи на [фирма] сумата от 10 304.18 лв. представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м. 3.2004 г. до м. 4.2008 г. за ап. 52, вх. 2, бл. 449 ж. к. М. -С., сумата от 1503.01 лв. мораторна лихва за периода от 6.11.2005 г. до 27.10.2008 г. и законна лихва върху главницата, считано от 6.11.2008 г. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон и за необоснованост и искане за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора - отхвърляне на иска като неоснователен. Направено е възражение, че вземането по договорите за доставка на топлинна енергия попада в обхвата на чл. 111, б "в" ЗЗД и за него важи кратния давностен срок - тригодишен. В съдебно заседание представителят на касатора поддържа касационната жалба. Ответникът [фирма] в писмен отговор прави искане да се остави без уважение касационната жалба. Третото лице помагач [фирма] не взема становище по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: К. контрол е допуснат в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с определение № 235 от 7.04.2011 г. по въпроса: задълженията за заплащане на цената на доставената топлоенергия дали са задължения за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б "в" ЗЗД и съответно приложима ли е кратката тригодишна погасителна давност. Съдът е сезиран с иск по чл. 415 във връзка с чл. 422 ГПК от [фирма] за признаване за установено по отношение на касаторката Й. Г., че има задължение към доставчика на топлинна енергия, за което е издадена заповед за изпълнение по гр. дело № 34473/2008 г. на СРС за сумата от 10 304.18 лв. главница за времето от м. 03.2004 г. до м. 04.2008 г. и 2 977.91 лв. лихва за забава. Първоинстанционният съд е уважил установителния иск за главницата изцяло, а за мораторната лихва до размер на 1503.01 лв. като за разликата до 2977.91 лв. искът е отхвърлен като неоснователен, като погасен по давност за времето до 6.11.2005 г. В тази отхвърлителна част решението е влязло в сила. За да потвърди резултата от предявения от [фирма] установителен иск, след преценка на доказателствата по делото - резултатите от СТЕ и СЧЕ - неоспорени от ответницата - касатор, както и след обсъждане на доводите на ответницата за погасяване на вземането по давност, СГС е приел, че ищецът е доказал вземането си по основание и размер - главница от 10 304.18 лв. и мораторна лихва от 1503.01 лв. Възприети са мотивите на РС за погасяването на главницата с петгодишна давност. С решение № 168 от 22.12.2009 г. по т. дело № 408/2009 г. на ВКС, ТК постановено по реда на чл. 290 ГПК и затова задължително за съдилищата съгласно т. 2 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, е даден отговор на поставения правен въпрос. С него съставът на ВКС, ТК е приел, че задължението на абоната на топлинна енергия към доставчика е задължение за периодично плащане, по смисъла на чл. 111, б "в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж и за приложението на кратката погасителна давност не е необходимо, според цитираната разпоредба на закона, плащанията да са в еднакъв размер. В обжалваното решение СГС като е приел, че вземането се погасява с петгодишна давност е постановил неправилно решение, което на основание чл. 281, т. 3, пр. първо ГПК ще следва да бъде отменено. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от СГС от друг състав, тъй като се налага извършването на нови процесуални действия - поставяне на допълнителна задача на съдебната експертиза за установяване на размера на вземането главница и мораторна лихва за периода от време, за който вземанията / главница и лихва/ не са погасени по давност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 111, б "в" ЗЗД. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение