Решение № 7134 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15258/2013 г.

Решение № 7134 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15258/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Дупница, подадена чрез пълномощника му адв. Милен Попов, против решение № 189 от 02.10.2013 г., постановено по адм. дело № 243/2013 г. на Административен съд Кюстендил. С него са отменени решение № 113/31.05.2013 г. и решение № 114/31.05.2013 г., и двете от Протокол № 5/31.05.2012 г. на Общински съвет Дупница, в частта им по т. 3. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу решенията на Общински съвет Дупница или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът Областният управител на област с административен център Кюстендил, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С оспорваното решение № 189 от 02.10.2013 г., постановено по адм. дело № 243/2013 г. на Административен съд Кюстендил са отменени решение № 113/31.05.2013 г. и решение № 114/31.05.2013 г., и двете от Протокол № 5/31.05.2012 г. на Общински съвет Дупница, в частта им по т. 3. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че с решение № 113/31.05.2013 г. и решение № 114/31.05.2013 г., Общински съвет Дупница е взел решение имоти, посочени и описани подробно в решенията, да се отдадат под наем чрез публичен търг. С оспорваната т. 3 от тези решения обаче е разпоредено условията на търга, както и тръжните документи да се утвърдят от кмета на Община Дупница, съгласно чл. 96 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /Наредбата/. Разпореденото в тази точка е относимо за отдаване под наем чрез конкурс, а не чрез търг, каквото е била волята на Общински съвет Дупница. Първоинстанционният съд е приел, че незаконосъобразно е направено смесване в оспорените решения на две различни процедури - на търг и конкурс. Затова решенията в оспорените им части били незаконосъобразни, като взети в противоречие с материалния закон. Обжалваното решение е правилно. В глава пета на Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Дупница са разписани две процедури за отдаване под наем на имоти - общинска собственост. Първата от тях е чрез търг - по раздел II на глава пета от Наредбата, а втората - чрез конкурс по раздел III от същата глава. Разликата между търг и конкурс е посочена в чл. 95, ал. 1 от Наредбата - при търга критерия за отдаване под наем на общинския имот е по-високата предложена цена, а при конкурса освен размера на цената са поставени и специфични изисквания към предмета на сделката и сключването и/или изпълнението й са подчинени на определени условия. В случая с т. 2 на решения № 113 и № 114, и двете взети от Общински съвет Дупница по Протокол № 5/31.05.2012 г., волята на общинския съвет е била, имотите подробно описани в двете решения, да бъдат отдадени под наем чрез търг. Това е изрично посочено в тази част от решенията и не са поставени специфични изисквания или условия, което е свързано с конкурса. В същото време със спорните т. 3 от двете решения е разпоредено условията на търга, както и тръжните документи да се утвърдят от кмета на Община Дупница, съгласно чл. 96 от Наредбата. Така разпореденото е относимо за процедура на отдаване под наем на общински имот чрез конкурс, каквато явно не е била волята на административния орган. Не може да се сподели възражението на касатора, че разпореденото с т. 3 от двете решения било само техническа грешка като неправилно бил посочен чл. 96 от Наредбата, вместо чл. 76 от същата наредба. Не може да се приеме, че е била допусната просто техническа грешка, тъй като освен разпоредбата от наредбата по-същественото е съдържанието на разпореденото с т. 3 от двете решения. С тази точка е разпоредено както условията на търга, така и тръжните документи да се утвърдят от кмета на Община Дупница. Такова утвърждаване от кмета на Общината е предвидено именно при конкурса в посочения чл. 96 от Наредбата. А за търга няма предвидено такова в относимия раздел II на глава пета от Наредбата. Нормата на чл. 76 се намира в раздел I на глава пета от Наредбата, който раздел е озаглавен "Общи разпоредби". С нея е разписано утвърждаване единствено на изготвените правила за участие и провеждане на съответната процедура, но не и на документите за участие. С оглед на това Общински съвет Дупница действително е направил смесване на две отделни процедури, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Това е незаконосъобразно, тъй като противоречи на разписаното в глава пета от Наредбата. Не е допуснато съществено процесуално нарушение с невъзобновяване на съдебното дирене след представяне на допълнителни доказателства от касатора след заседанието, на което е даден ход на делото по същество. Представените по-късно документи не са били необходимо за решаване на спора, тъй като в една част тези документи са доказателства, които са били представени по делото с жалбата на оспорващия, а другите от тях /две наредби/ са подзаконови нормативни актове и не са доказателства. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевирани с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,