Решение № 12902 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7329/2012 г.

Решение № 12902 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7329/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Събев Събев, от гр. Търговище против решение № 4715/02.04.2012 г. по адм. дело № 3275/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 2, ал. 1, чл. 4, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, министърът на вътрешните работи чрез своя процесуален представител юрисконсулт Иванов изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че оплакванията на жалбоподателя за неправилност на съдебното решение са неоснователни, тъй като твърдяните пороци са неналични. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Приема, че е налице точно прилагане на материалния закон. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С обжалваното съдебно решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Йордан Събев Събев, от гр. Търговище срещу решение № I-2401/31.01.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с което му е отказано предоставяне на достъп по искана информация със заявление вх. № ж-1329/09.02.2010 г. и заявление вх. № ж-587/20.01.2011 г. по описа на Министерството на вътрешните работи. За да постанови този резултат, съдът обосновано е приел, че оспореният акт е издаден в изпълнение на влязло в сила решение № 15949/27.12.2010 г. по адм. дело № 4018/2010 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Установил е, че заявената от жалбоподателя длъжностна характеристика му е предоставена, което е основание за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, а претенцията за становище от административния орган по извършени действия от разследващ орган не е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Отбелязал е, че по второто заявление достъпа до търсените материали се препятства от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ във връзка с разпоредбите на глава VIII от АПК. Решението е правилно. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на материалния закон и невярна преценка на фактите по делото за неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал фактите от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Поисканото от министъра на вътрешните работи становище досежно правомощия и действия на разследващ орган не попада във фактическия състав на визираната правна норма и отхвърляйки оспорването в тази му част съдът е приложил точно материалния закон. Заявеното искане за предоставяне на документи по инициирани от жалбоподателя производства законосъобразно е отклонено. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Правилно първостепенният съд е приел, че жалбоподателят е имал и има възможност да се снабди с исканите от него документи по реда на глава VIII от АПК, касаеща производствата по предложения и сигнали, каквито са преписките, образувани по негова инициатива. Обосновани са и изводите, обусловили прилагането на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ. Тричленният състав на Върховния административен съд е изследвал вярно предоставената информация във връзка и по повод изпълнението на решение № 15949/27.12.2010 г. по адм. дело № 4018/2010 г. на Върховния административен съд и заявените повторно искания. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице наведените с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав