Определение № 9616 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9135/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. А. А. от [населено място], общ. Казанлък, чрез адв. А. Славова против Oпределение № 2554/ 03.06.2026 г., постановено по административно дeло № 494/ 2026 г. по описа на Административен съд- Стара Загора. В частната жалба се твърди неправилност на определението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се иска неговата отмяна. Ответникът– Директор на БД- ИБР изразява становище за неоснователност по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от страна, за която постановеният акт е неблагоприятен. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Г. А. А. срещу изричен отказ на Директор на БДИБР Пловдив да издаде административен акт – задължително предписание по чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите, обективиран в писмо рег. № КД-03-284-7 от 02.04.2026г., като производството по делото е прекратено. В мотивите си съдът е приел, че в случая от Директор на БД- ИБР е извършена проверка и съставен протокол. Изпратен е отговор до лицето, в който е посочено, че не са установени нарушения по Закона за водите, а издаване на предписания извън рамките на този закон не е от негова компетентност. Определението е правилно. Видно от данните по делото до Директора на БД – ИБР Пловдив е подадено искане, което е правно обосновано от подателя му с чл.119-124 от АПК, т.е. като сигнал. По аргумент на чл.107, ал.4 от АПК, сигнал се подава за – злоупотреба с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество, или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица в съотв. администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на друг или лица, като субект на сигнала е всеки гражданин. В случая, като се изходи от фактическото съдържание на подаденото искане до Директора на БД – ИБР и по аргумент на законовото определение на понятието „сигнал“, Съдът приел извод, че същото следва да се определи като „сигнал“ по см. на АПК, но не съставлява „жалба“ по реда на чл.81 от АПК, доколкото липсва издаден административен акт, който да подлежи на обжалване по административен ред пред Директора на БД-ИБР. Предвид установеното, правилни са изводите на решаващия съд, че въпросното писмо няма характер на изричен отказ на Директора на БД – ИБР да издаде административен акт, макар от А. да е направено искане до Директора на БД-ИБР Пловдив да издаде задължително предписание на осн. чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ. Издаването на задължително предписание от административен орган, овластен с това правомощие по закон, е изцяло в дискреционната власт на същия и не зависи от волята на гражданите, нито може да бъде поискано от тях, поради което не издаването на такова предписание, при липса на правнорелевантни факти, вкл. и липса на законова делегация /по Закона за водите/, не съставлява изричен отказ да се издаде на административен акт в смисъла на чл.197 от АПК, който да е годен за съдебен контрол. Обжалваното писмо на Директор на БД – ИБР Пловдив не обективира изричен отказ на органа да издаде административен акт - задължително предписание по Закона за водите по отношение на третото лице /ЕР-Юг ЕАД/. Той може да разпореди проверка със заповед, която не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване, тъй като не оказва пряко въздействие върху право или законен интерес на лицата, които са я поискали. Самата проверка се изразява в извършването на определени действия от оторизирани длъжностни лица. В случая такава е била извършена, съгласно изложението в приложените данни по делото. Доколкото наличието и съхранението на процесния материал представлява опасност за околната среда и водите, това е въпрос относим към Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) към Министерството на околната среда и водите (МОСВ)- чл. 4 от ЗООС, чл. 5 от ЗООС, чл. 143 от ЗООС, чл. 148, ал. 1 и ал. 2 от ЗООС. Производството за подаване на сигнали, като контролно средство, приключва с акт по чл.123, ал.1 АПК, който не е индивидуален адм. акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК изрично предвижда, че решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на съдебно обжалване по реда на чл. 145 и сл. АПК. Жалбата, с която е сезиран АС Стара Загора правилно е оставена без разглеждане. При тези данни изводите на административния съд са правилни и обосновани и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение