Определение № 71 от 04.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 315/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ против определение № 2347 от 21.10.2020 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3361/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на КПКОНПИ против протоколно определение от 16.09.2020 г. по гр. д. № 569/2018 г. на Софийски окръжен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 631 и чл. 633 ГПК до произнасяне на Съда на ЕС по дело № С-319/19 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на производството и подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Софийският апелативен съд е приел, че макар и преграждащо развитието на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, определението за спиране е изключено от инстанционен контрол по силата на изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. второ ГПК. Посочил е, че съгласно установената практика, нормата, предвиждаща необжалваемост на определението за спиране, е относима и приложима и към висящи дела, по които вече е отправено преюдициалното запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава членка, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда отправил запитването /определение № 341 от 14.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 1063/2020 г. на II т. о., определение № 320 от 23.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2622/2020 г. на IV г. о., определение № 301 от 12.08.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2137/2020 г. на IV г. о., определение № 42 от 21.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 94/2020 г. на III г. о., определение № 440 от 14.10.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2001/2019 г. на I т. о., определение № 587 от 24.09.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2075/2019 г. на II т. о. и др./. Определението е неправилно. Съгласно чл. 631, ал. 1, изр. второ ГПК определението, с което се отправя преюдициално запитване до СЕС и се спира производството по делото не подлежи на обжалване. Когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633 във вр. с чл. 631, ал. 1 изр. първо ГПК, тъй като решението на СЕС ще бъде задължително не само за съда, отправил преюдициалното запитване, но и за всички съдилища и учреждения в държавата-членка; след като СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните за двете дела въпроси, за втория съд не възниква задължение за отправяне на запитване по същите въпроси, а следва да спре производството пред себе си до произнасянето на СЕС, като това определение е преграждащо развитието на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и подлежи на обжалване /определение № 71 от 12.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 23/2020 г., IV г. о., определение № 99 от 12.03.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 648/2020 г., IV г. о., определение № 405 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2968/2020 г., IV г. о., определение № 425 от 30.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3117/2020 г., III г. о. и др./, която практика споделя настоящия състав. Разпоредбата на чл. 631, ал. 1, изр. второ ГПК не следва да се прилага в случая, доколкото в обсъжданата хипотеза страните в производството пред националния съд не се конституират пред Съда на ЕС и не могат да изразят становище по допустимостта на отправеното преюдициално запитване. Предвид изложеното, определението следва да се отмени и делото да се върне на Софийски апелативен съд за произнасяне по подадената от КПКОНПИ частната жалба. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.