Определение № 60381 от 22.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2438/2021 г.
ВКСIII гражданско отделение22.12.2021 г.докладчик Драгомир Драгнев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Прокуратурата на Република България за изменение на определението по делото, като се намалят присъдените на Г. И. С. разноски за адвокатско възнаграждение от 1 392 лв. до 847,50 лв. за отговора на касационната жалба. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на Прокуратурата на Република България за изменение на определението по делото, като се намалят присъдените на Г. И. С. разноски за адвокатско възнаграждение от 1 392 лв. до 847,50 лв. за отговора на касационната жалба. Г. И. С. счита, че молбата е недопустима, а по същество-неоснователна. Съдът, като взе предвид становището на страните и данните по делото, приема следното: Молбата за изменение на определението е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и почива на искане за намаляване адвокатското възнаграждение на насрещната страна, поради което не е било необходимо молителят да представя списък на своите разноски съгласно чл.80 от ГПК. Ето защо молбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определение № 60775 от 15.11.2021 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 170 от 1.3.2021 г., постановено по гр. д. № 2319 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, в частите, обжалвани от Прокуратурата на Република България и Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. И. С. 1 392 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за отговора на касационната жалба. Прокуратурата на Република България е представила към касационната си жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като е цитирала и практика на ВКС, на която възивното решение противоречи. Това е наложило пълномощникът на Г. И. С. да обоснове подробно в писмения си отговор липсата на посочените от касатора основания за допускане до касационен контрол, да анализира приложимата практика на ВКС и да посочи защо според него въззивното решение не противоречи на тази практика. Следователно правната сложност на защитата срещу касационната жалба е обусловила възнаграждение с размер по-висок от минималния, посочен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г.-847,50 лв. Затова присъденото възнаграждение от 1 392 лв. не може да бъде намалено и молбата на Прокуратурата на Република България трябва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение