Определение № 90 от 11.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4922/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби на Специалното училище за ученици с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев“ и на Министерството на образованието и науката срещу решение № 980 от 17.07.2023 г. по в.гр.д.№ 1329 от 2021 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, с което е отменено решение № 260875 от 10.02.2021 г. по гр.д.№ 13790 от 2019 г. на Софийския градски съд, I ГО, 26 състав и вместо него е постановено ново решение, с което по предявения от П. Й. С., Л. Й. Й., М. Л. Р.- Р., Н. Л. Р. и Е. Н. Р. против Министерството на образованието и науката и СУУУС „Проф.д-р Дечо Денев“ иск по чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че Държавата не е собственик на имот с площ от 2 797 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменена със заповед № 18-6951 от 17.08.2018 г. на началника на СГКК- София. С решение № 662 от 06.11.2024 г. настоящият състав на ВКС е отменил решение № 980 от 17.07.2023 г. на Софийския апелативен съд и вместо него е постановил решение за отхвърляне на предявения от П. Й. С., Л. Й. Й., М. Л. Р.- Р., Н. Л. Р. и Е. Н. Р. против Министерството на образованието и науката и СУУУС „Проф.д-р Дечо Денев“ отрицателен установителен иск за собственост и е присъдил на ответниците разноски за трите съдебни инстанции, както следва: 930 лв. на Министерството на образованието и 9 830 лв. на СУУУС „Проф.д-р Дечо Денев“. С молба от 02.12.2024 г. П. Й. С., Л. Й. Й., М. Л. Р.- Р., Н. Л. Р. и Е. Н. Р. са поискали ВКС да измени по реда на чл.248 ГПК решението си в частта за присъдените на СУУУС „Проф.д-р Дечо Денев“ разноски, като ги намали с 4 500 лв.- присъдени разноски за адвокат на училището за процесуално представителство и защита във въззивното производството, чието заплащане според молителите не е доказано. Пълномощникът на ответника по молбата СУУУС „Проф.д-р Дечо Денев“ оспорва същата като неоснователна. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение по постъпилата молба счита следното: Молбата е допустима: подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/ и преди изтичане на едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК /решението на ВКС е постановено на 06.11.2024 г., а молбата по чл.248 ГПК е подадена на 02.12.2024 г./. Разгледана по същество, молбата е неоснователна поради следното: Предвид изхода на делото /отхвърляне на предявения иск за собственост/ и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците дължат на ответниците направените от тях разноски по делото за трите съдебни инстанции. С оглед на това с решението на ВКС от 06.11.2024 г. ищците са осъдени да заплатят на ответника СУУУС „Проф.д-р Дечо Денев“ направените от него разноски в размер на 9 830 лв., включващи 5 000 лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция, 300 лв. възнаграждение на вещо лице, 4 500 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и 30 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване. Неоснователно е твърдението на ищците в молбата им по чл.248 ГПК, че ответникът СУУУС „Проф.д-р Дечо Денев“ не е доказал, че действително е заплатил разноски за адвокат за процесуално представителство пред въззивната инстанции в размер на 4 500 лв. Видно от намиращия се на лист 57 от въззивното дело договор за правна защита и съдействие от 06.04.2021 г., между СУУУС „Проф.д-р Дечо Денев“ и неговия процесуален представител адв.М. Р. е уговорено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на въззивната жалба срещу решение по гр.д.№ 13790 от 2019 г. на СГС и процесуално представителство и защита по делото пред САС в размер на 4 500 лв., платими по банков път на две вноски. От представените две преводни нареждания от 25.05.2021 г. и 10.06.2021 г. /находящи се на листове 59 и 60 от въззивното дело/ е видно, че уговореното в договора от 06.04.2021 г. адвокатско възнаграждение е заплатено така, както е било уговорено- преведено е на две вноски, по банков път от сметката на училището по сметка на адв.Р.. Доказателства за плащането на тези разноски са и допълнително представените от ответника към молбата му от 31.12.2024 г. два броя бюджетни платежни нареждания. Тоест, училището реално е направило разноски за адвокат пред въззивната инстнация в размер на 4 500 лв. и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците дължат заплащането на тези разноски. Поради гореизложеното молбата на ищците за намаляване на присъдените с решението на ВКС разноски на СУУУС „Проф.д-р Дечо Денев“ за трите съдебни инстанции от 9 830 лв. на 5 330 лв. /чрез неприсъждане на 4 500 лв. разноски за въззивната инстанция/ е неоснователна и като такова следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение