Решение № 3337 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10864/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Топ принт София“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат В. Александрова, срещу решение № 21164 от 19.06.2025 г., постановено по адм. дело № 12141/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № САГ 23-РА53-357/07.06.2023 г. на главния архитект на Столична община. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна и/или нищожна, тъй като с нея без негово съгласие се урегулира имотът му, за който регулацията е приложена, а чл. 17 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е неприложим. Също, в заповедта липсват фактически основания за приложение на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ и позоваване на чл. 134, ал. 2 ЗУТ. Твърди несъответствие с целта на закона, тъй като изменението на подробния устройствен план (ПУП) е продиктувано единствено от инвестиционните намерения на заявителите, а съгласно заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза (СТЕ) има и други решения за прокарване на улицата - тупик, при които неговите интереси не се засягат. Счита, че на главния архитект не са били валидно делегирани правомощия от кмета на общината за издаването на заповед с процесното съдържание. Моли за отмяна на съдебното решение и потвърдената с него заповед. Претендира разноски за двете инстанции, съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът - главен архитект на Столична община, чрез пълномощника си юрисконсулт Десислава Петрова, в представено писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и по изложени съображения моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - „Квазар 2000“ ООД, Д. Б. Н., Р. Е. К. и Р. З. М., чрез адвокат Ю. Николов, също оспорват жалбата в писмен отговор и пред съда, като пледират да атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски по представени списъци. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. АССГ е бил сезиран с жалба на „Топ принт София“ ЕООД, против заповед № САГ 23-РА53-357/07.06.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която по заявление на „Квазар 2000“ ООД, Д. Н., Р. К. и Р. М. - собственици на поземлен имот с идентификатор (ПИ) [номер], е разрешено да се изработи ПУП – план-извадка, план за регулация и застрояване (ПРЗ) за [ПИ] и [ПИ], изменение плана за регулация (ИПР) на УПИ ІІ-431 и преномериране на УПИ ІІІ-543, кв. 509, м. ж.к. Дружба-разширение (ул. Обиколна), изменение на план за улична регулация (ИПУР) от о.т. 68д до о.т. 70, район Искър, при посочени условия - териториален обхват, цел, вид ПУП, начин на урегулиране (по чл. 17, ал.1 от ЗУТ) и при спазване на заданието и задължителните предписания. От фактическа страна е установено, че „Топ принт София“ ЕООД като собственик на [ПИ], за който е отреден [УПИ], е заинтересовано лице, тъй като с предвидената нова задънена улица, осигуряваща достъп до новия [УПИ], засяга неговия имот - [УПИ], който се преномерира в нов [УПИ]. Пред първостепенния съд е приета без оспорване от страните СТЕ, според която предложението на разработката е за план-извадка от цялостен ПУП за м. Дружба-разширение, разрешен със заповед № РД-09-50-1325/26.11.2009 г., част от който е одобрена по реда на чл. 16 ЗУТ с решение № 71 по протокол № 9/09.02.2012 г. на Столичния общински съвет. [ПИ] на заявителите не е урегулиран, а предвидената нова задънена улица - тупик, по която се осъществява достъпът до предвидения за него [УПИ] е с габарит 10 м. - по-голям от минимално нормираните широчини. С нейното прокарване действително се засяга [УПИ], който при огледа на място е установено, че е застроен с двуетажна масивна сграда, ограден с плътна и прозирна ограда, с реализирани благоустройствени мероприятия. Вещото лице е посочило, че прокарването на така предвидената задънена улица ще бъде свързано с отчуждаване на част от [УПИ], а другото възможно решение е трасето на улицата да се измести по северната граница на [УПИ], без да го засяга, като по-голяма част от нея да попадне в [ПИ]. От правна страна съдът е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, съгласно т. 1.13, т. 1.20 и т. 1.21 от заповед № СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община. Тя е в изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания от които се извежда волята на органа, обективирана в разпоредителната част. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АССГ е изложил също, че материалният закон е приложен правилно, тъй като мотивираното предложение попада в частта от обхвата на плана, която не е приключила и се разработва по чл. 17 ЗУТ, като е представено като план-извадка от процедирания цялостен ПУП и е налице основанието по чл. 133 ЗУТ. По отношение трасето на бъдещата задънена улица - дали ще премине през [УПИ] с необходимост от отчуждаване на части от имота на „Топ принт София“ ЕООД, или ще се измести през северната му граница така, че да не го засяга, съдът е посочил, че това обстоятелство подлежи на обсъждане във втората фаза на производството, когато ще изработи и одобри конкретният проект за изменение на ПУП. За неоснователно е намерено позоваването на чл. 135, ал. 8 ЗУТ. При тези мотиви АССГ е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. В случая, по отношение урегулирането на [ПИ] се касае за разрешение за изработване на проект за ПУП, който е извадка от изработвания проект за ПУП, разрешен със заповед № РД-09-50-1325/26.11.2009 г., поради което приложим е именно чл. 17 ЗУТ. За осигуряването на транспортен достъп до него е необходима промяна на плана за регулация, което налага разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрения ПУП за нея, на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Съгласно чл. 135 ал. 1 ЗУТ, лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а ал. 2 на същия член предвижда, че когато искането е за изменение на ПУП, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. В тази предварителна процедура за разрешаване изработването на проект за ПУП, не е необходимо да се посочва основанието за исканото изменение по чл. 134 ЗУТ. Настоящото административно производство е образувано по отправено искане по чл. 135 ал. 1, с представена скица-предложение по ал. 2, като преценката е за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място. При наличие на тези предпоставки органът е задължен да издаде заповед с която да разреши изработването на проекта. Видно от събраните по делото доказателства, изменението на ПУП, за което е поискано разрешаване изработване на проект, съответства както на изискванията за устройство на територията, така и на ОУП на София, като този извод се потвърждава и от СТЕ. Дали със изменението на плана за регулация и прокарването на задънената улица ще бъде засегнат [УПИ] или тя ще бъде прокарана северно от него, без да е необходимо провеждането на отчуждителна процедура, е въпрос който ще бъде преценен едва на следващия етап, а именно при изработване и одобряване на изменението на ПУП, но не и на етапа на разрешаване изработването на проекта. Следва да се посочи и че нормата на чл. 135 ал. 1 ЗУТ не поставя като условие заявлението с искане за разрешаване на изработване на проект за изменение на ПУП да бъде подадено със съгласието на всички заинтересовани лица, в случая собственика на [УПИ]. Съгласно чл. 135, ал. 7 ЗУТ е необходимо заинтересованите да бъдат уведомени за издадената заповед, което е спазено. Не може да бъде споделено възражението, че атакуваната заповед е издадена в несъответствие с целта на закона, защото изменението на ПУП обслужва само инвестиционните намерения на заявителите. Възможните други решения за прокарването на задънената улица, както и съблюдаване както интересите на собственика на УПИ I-431, така и публичните интереси, ще бъдат преценени при окончателното одобряване изменението на ПУП. Правилна е преценката на АССГ, че процесната заповед е издадена от редовно овластен орган - главния архитект на Столична община. Видно от съдържанието на заповед № СОА21-РД09-455/22.03.2021 г., на същия са делегирани от кмета на Столична община правомощия по чл. 133, ал. 1 и чл. 135, ал. 3 ЗУТ - да разрешава изработването на план-извадка от ПУП и да разрешава изработването на проект за изменение на ПУП, съгласно т.1.13 и т.1.20 от заповедта. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което касационната жалба е неоснователна и атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция имат ответните страни. В полза на Столична община следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер от 100 евро, съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. На останалите - заплатените адвокатски възнаграждения в размери от по 1023 евро, съгласно представените договори за правна помощ на всеки един от тях, в които са инкорпорирани разписки за плащане. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност, предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставената правна защита. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,