Определение № 128 от 14.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 646/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на ответника „Дайрект Петролеум България “ ЕООД за допълване на постановеното определение по чл. 288 ГПК с произнасяне относно разноските. Ищецът Държавата, представлявана от министъра на енергетиката, оспорва молбата. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1, пр. 2 ГПК вр. чл. чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП, поради което е допустима. По същество молбата е и основателна, доколкото с определението по чл. 288 ГПК касационно обжалване по жалбата на ищеца не е допуснато, искане за присъждане на разноски за касационното производство ответникът е направил с отговора на касационната жалба и своевременно, преди закритото заседание, в което е постановено определението по чл. 288 ГПК, е представил и списък на разноските с доказателства за извършването им. От същите се установява, че с банков превод от 20.03.2019 г. ответникът е заплатил на упълномощеното адвокатско дружество възнаграждение в размер на 38594 лв., вкл. ДДС, както и разноски в размер на 1643.84 лв. С оглед изхода на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК отговорност за така направените разноски носи ищецът. Основателно е обаче възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съобразно цената на иска минималното възнаграждение, определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 е в размер на 8636.50 лв., респ. 10363.80 лв. в случаите, когато върху същото се начислява ДДС. Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 38594 лв. се равнява на почти 11 % от цената на иска. В този размер същото е очевидно несъответно на степента на сложност на делото в касационната му фаза, приключила с недопускане на касационното обжалване. Поради това на основание чл. 78, ал. 5 ГПК същото следва да бъде намалено до минималния размер, посочен по - горе, поради което на ответника следва да се присъдят общо разноски в размер на 12007.64 лв. С тези мотиви съдът