Определение № 4538 от 28.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3729/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 11723 от 05.06.2026 г. на “Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД срещу определение № 2557 от 15.05.2026 г. по ч. гр. д. № 1810/2026 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане и е прекратено производството пред ВКС по частна касационна жалба вх. № 2240/05.03.2026 г. на „Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД срещу определение № 73 от 13.02.2026 г. по ч. гр. д. № 39/2026 г. на Апелативен съд-Бургас. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и основни начала на процеса, в противоречие на основни принципи на производството по възстановяване на срокове и при незачитане на процесуални права на страните в същото. Счита, че законодателната уредба на производството за възстановяване на срок – с предварителна размяна на книжа между страните и разглеждане на молбата в открито заседание, го характеризира като двустранно и състезателно по подобие на общия искове процес. Състезателният характер на производството предопределя и приложение на принципа на равенство на страните, който ВКС отрекъл с акта си, отричайки процесуални права само на една от страните в производството. Незачитането на процесуалните права на “Профилактика, рехабилитация и отдих” EАД от съда било аргументирано с позоваване на разпоредбата на чл. 66, ал.2 ГПК, която регламентирала различна хипотеза. Процесуалните ограничения на действията на страните в съдебните производства са допустими само при изричното регламентиране в ГПК. Недопустимо е прилагането на такива процесуални норми по аналогия или “ползването” им за обосноваване на извод за несъществуване на процесуално право, каквото ГПК не отрича. На следващо място частният жалбоподател счита, че по същество изложените в акта мотиви са алогични и от същите не става ясно кое е законовото основание за приетата недопустимост на жалбата, освен факта, че страната не е инициатор на производството. Счита, че съдът следва да формира извод за наличие или липса на правен интерес от обжалване въз основа на твърденията на страната, а при липса на такива – да даде указания за навеждането им. Поддържа, че ВКС не е изпълнил тези си задължения, а е основал изводите си чрез аналогия с процесуална разпоредба – чл. 66, ал.2 ГПК, уреждаща различна хипотеза. Заявява искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за произнасяне по същество. Ответниците в производството Я. С. Е., Н. С. Е., Е. И. С. и К. Е. Р. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: С решение № 658 от 01.08.2025 г. по гр. д. № 1540/2023 г. на Окръжен съд-Бургас е уважен положителен установителен иск за собственост, предявен от “Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД срещу Я. С. Е., Н. С. Е., Е. И. С. и К. Е. Р.. Препис от решението е връчен на Е. И. С., Н. С. Е. и Я. С. Е. на 25.08.2025 г., чрез адвокат К. С., на К. Е. Р. – на 25.08.2025 г., чрез адвокат К. Т., и на “Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД – на 13.08.2025 г., чрез адвокат П. П.. С молба вх. № 19023 от 02.10.2025 г. ответниците Я. С. Е., Е. И. С., К. Е. Р. и Н. С. Е. са направили искане за възстановяване на пропуснат срок за обжалване на решение № 658 от 01.08.2025 г. по гр. д. № 1540/2023 г. на Окръжен съд-Бургас на основание чл. 64, ал.2 ГПК. Към молбата за възстановяване на срок е приложена въззивна жалба с вх. № 19031 от 02.10.2025 г., като по делото не са налице данни същата да е била върната като просрочена с акт на първоинстанционния съд. С протоколно определение № 1719 от 03.12.2025 г. по гр. д. № 1540/2023 г. на Окръжен съд-Бургас подадената от ответниците молба за възстановяване на срок е била оставена без уважение като неоснователна. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба вх. № 24223 от 10.12.2025 г. от ответниците Я. С. Е., Е. И. С., К. Е. Р. и Н. С. Е., по която е образувано ч. гр. д. № 39/2026 г. по описа на Бургаски апелативен съд. С определение № 73 от 13.02.2026 г. по ч. гр. д. № 39/2026 г. на Бургаски апелативен съд е обезсилено протоколно определение № 1719 от 03.12.2025 г. по гр. д. № 1540/2023 г. на Окръжен съд-Бургас, оставена е без разглеждане молба вх. № 19023 от 02.10.2025 г. по описа на Бургаски окръжен съд, подадена от Я. С. Е., Е. И. С., К. Е. Р. и Н. С. Е. за възстановяване на срока за въззивно обжалване на решение № 658 от 01.08.2025 г. по гр. д. № 1540/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд. Съображенията са, че производството е преждевременно образувано, преди постановяване на акт на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба, респ. преди съобщаването на страните от съда, че срокът за въззивно обжалване е пропуснат. Постановеното от Бургаски апелативен съд определение е обжалвано с частна жалба вх. № 2240 от 05.03.2026 г. от ищеца “Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД, по която е образувано ч. гр. д. № 1810/2026 г. по описа на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение. С определение № 2557 от 15.05.2026 г. по ч. гр. д. № 1810/2026 г. на ВКС, ІІ г.о., частната касационна жалба на Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД срещу определение № 73 от 13.02.2026 г. по ч. гр. д. № 39/2026 г. на Апелативен съд-Бургас е оставена без разглеждане и е прекратено производството пред ВКС. Съставът на ВКС е приел, че ищецът “Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД не е процесуалноправно легитимиран да обжалва определение № 73 от 13.02.2026 г. по ч. гр. д. № 39/2026 г. на Апелативен съд-Бургас, тъй като това право принадлежи единствено на ответниците, които са подали молбата за възстановяване на срока за въззивно обжалване. Прието е, че ответното дружество не е инициирало производството по чл. 64 и сл. ГПК, поради което няма правен интерес да обжалва определение, с което това производство е прието за преждевременно образувано и в резултат е обезсилен като недопустим актът за разглеждане по същество на молбата по чл. 64, ал.3 ГПК. Като аргумент в подкрепа на това разбиране съставът на ВКС е посочил и разпоредбата на чл. 66, ал.2 ГПК, съгласно която само определението, с което се отказва възстановяване на срок, подлежи на обжалване, т.е отречена е възможността на насрещната страна да обжалва дори уважаването на молбата за възстановяване на срок. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения: Интерес от обжалване на съдебен акт има страната, която е засегната от неговото действие. Правилно съставът на ВКС е приел, че единствено ответниците, които са подали молбата за възстановяване на срок по чл. 64, ал.2 ГПК, са разполагали с процесуалното право да обжалват с частна жалба по реда на чл. 274 ГПК определението, с което тази молба е оставена без разглеждане. Именно тяхната правна сфера е засегната от отказа на Бургаски апелативен съд да разгледа по същество искането за възстановяване на срока за въззивно обжалване и единствено те са били легитимирани да го обжалват. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 26, ал.2 ГПК, съдържаща процесуална забрана за предявяване от свое име на чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият. Правен интерес от обжалване не съществува за ищеца в производството, чиято правна сфера не е засегната неблагоприятно от отказа и който не е легитимиран да се позовава на нарушение на чужди права – в случая на ответниците. Легитимацията на страната и наличието на правен интерес от обжалването са абсолютни положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на обжалване, чиято липса води до недопустимост на подадената жалба и на образуваното въз основа на нея производство. С оглед изложеното, обжалваното определение на ВКС, ІІ-ро г.о., следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение