Определение № 178 от 07.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 483/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. №103839 от 19.08.2019 год. на „Барон мениджмънт”ЕООД, със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. П., срещу определение №15830 от 27.06.2019 г. по ч. гр. дело №2848/2019 г. на Софийския градски съд, с което в производство по реда на чл.396 ГПК във вр. с чл.134, ал.3 ЗЗД е потвърдено определение №342178/19.02.2018 г. по гр. дело №10990/2017 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определние е допуснато овластяване на М. Р. К. да извърши определени действия – да подаде като кредитор на „Ейре ски кънстракшън”ООД възражения срещу издадените заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на „Барон мениджмънт”ЕООД по шест дела на СРС, както и в качеството си процесуален субституент да представлява „Ейре ски кънстракшън”ООД в случай, че „Барон мениджмънт”ЕООД предяви установителни искове по реда на чл.422 ГПК за вземанията, за които са били издадени заповедите за изпълнение по посочените заповедни производства. Ответникът по частната касационна жалба М. Р. К., със съдебен адрес – [населено място], оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира следното: Съобразно разпоредба на чл.396, ал.2 ГПК съдебните актове, постановени в обезпечителното производство, подлежат на двуинстанционно разглеждане и по тях ВКС се произнася само в случай че въззивният съд допусне обезпечението, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение в обезпечително производство, което не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл е определение №136 от 01.02.2011 г. по ч.т. дело №882/2010 г. на ВКС, II т.о. Ето защо частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. На ответника по частната касационна жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, защото отговорността за разноски за обезпечителното производство се реализира съобразно изхода на спора в основното производство, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.